1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр.София, 29.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1006/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 168/ 20.10.2015 г. по гр.д.№ 322/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Тополовградски районен съд по гр.д.№ 145/ 2012 г. и по този начин по предявения от Н. И. Г. против [фирма], [населено място], Р. Й. К. и С. Д. К. иск по чл.135 ЗЗД, е обявена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т.***, рег.№ ***, н.д.№ 118/ 2012 г. на Служба по вписвания – Т., с който [фирма], представлявано от С. Д. К., продава на Р. Й. К. (по време на брака й със С. Д. К.) триетажна масивна жилищна сграда – шивашки цех, с площ 375 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена, с площ 2 868 кв.м., съставляващо У. ІІ-**** от кв.2А по плана на [населено място], за сумата 40 000 лв.
Жалбоподателката повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правния въпрос подлежи ли на разширително тълкуване презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД, с оглед прилагането й към физически лица, явяващи се представители на юридически лица, при сключваните от името на юридическото лице увреждащи сделки. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решения на ВКС по гр.д.№ 1618/ 2008 г., ІІІ г.о.; гр.д.№ 1745/ 2008 г., ІV г.о.; и гр.д.№ 1568/ 2008 г., ІV г.о.).
Ответната по жалбата страна – Н. И. Г. – я оспорва, като поддържа, че по поставения от жалбоподателката въпрос въззивното решение съответства, а не противоречи на установената от Върховния касационен съд съдебна практика. Позовава се на определения на ВКС по т.д.№ 87/ 2012 г., т.д.№ 774/ 2014 г., т.д.№ 865/ 2014 г. т.д. № 887/ 2015 г. и на решение по гр.д.№ 672/ 2010 г., ІІІ г.о. Счита, че няма основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
С. Д. К. и [фирма], [населено място], не вземат становище по подадената касационна жалба.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът се явява кредитор на ответника [фирма], той има срещу него парично вземане за връщане на дадена в заем сума, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Вземането е възникнало на 23.07.2007 г., а на 03.04.2012 г. дружеството – длъжник, чрез управителя си С. Д. К., е прехвърлило на жалбоподателката (съпруга на управителя К.) чрез продажба процесния недвижим имот. Това действие уврежда ищеца Н. Г. и по тези факти между страните няма спор. Спорът между страните се концентрира единствено по въпроса дали като трето лице знанието на жалбоподателката за увреждането се предполага, предвид обстоятелството, че към момента на извършването му е била съпруга на управителя на дружеството – длъжник. Съдът разрешил този спор като приел, че в случая се прилага презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД. Посочил, че нейното разширително тълкуване е недопустимо, но доколкото юридическите лица изявяват воля чрез представители, родствената връзка между този представител и третото лице се явява релевантна за предполагане на знанието за увреждане, ако е в съответната степен по чл.135 ал.2 ЗЗД.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателката правен въпрос обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Актовете, които са приложени към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, (решения на ВКС по гр.д.№ 1618/ 2008 г., ІІІ г.о.; гр.д.№ 1745/ 2008 г., ІV г.о.; и гр.д.№ 1568/ 2008 г., ІV г.о.), не съставляват задължителна съдебна практика, тъй като са постановени при осъществяване на касационен контрол върху въззивни решения, разрешаващи конкретни правни спорове по реда на отменения ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, те обективират казуална съдебна практика, а не такава, която дава обвързващо тълкуване. Независимо от изложеното, въззивното решение не противоречи на така формираната практика. В цитираните актове на ВКС е възприето правно разрешение, че разширителното тълкуване на разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД е недопустимо, до какъвто извод е стигнал и въззивния съд в обжалваното решение. Нито един от трите представени от жалбоподателката съдебни акта обаче не разрешава въпроса приложима ли е презумпцията при увреждащи сделки, извършени с участието на юридически лица, ако са налице презумпционните предпоставки по отношение на волеизявилите от името на юридическите лица представители. Поради това не може да се възприеме доводът на жалбоподателката за противоречиво разрешаване на този въпрос от състави на Върховния касационен съд и в обжалваното въззивно решение.
Напротив, основателно е възражението на ищеца в отговора срещу касационната жалба, че по същия въпрос има установена от Върховния касационен съд съдебна практика, от кръга на обвързващата, по смисъла на чл.291 ГПК, която съдът по същество е съобразил. В приложеното към отговора решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. по гр.д.№ 672/ 2010 г., е дадено тълкуване, според което оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл.135 ал.2 ЗЗД. В случая увреждащото действие е извършено от юридическо лице, представлявано от ответника по делото С. К., а трето лице е съпругата му Р. К. (касатор в настоящето производство). При увреждащо действие с участие на двама съпрузи знанието за увреждане се презумира включително когато един от съпрузите волеизявява като представител на договарящо юридическо лице. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос, поради което няма основания актът му да бъде допуснат до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 168/ 20.10.2015 г. по гр.д.№ 322/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: