ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ .316
София, 29.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 305/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Р” Е. – гр. С. срещу Определение № 12/10 от 1.ІІ.2010 по т.д. № 2592/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на “Р” Е. – гр. С. срещу Решение от 24.ІV.2009 г. по т.д.н. № 474/ 2009 г. на СГС и е прекратено въззивното производство. По подробно изложените съображения, че определението е неправилно, поради неправилно тълкуване на чл. 613а ал. 2 ТЗ – жалбоподателят е лице по чл. 613а ал. 2 ТЗ – кредитор на “О” О. – гр. С. по два отпуснати кредита – по Договор за банков кредит от 15.ІІ.2008 г. и Договор за банков кредит от 15. Х.2008 г., предявени пред синдика и приети без обезпеченията им. Като излага доводи в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на чл. 613а ал. 2 ТЗ, в резултат на което въззивният съд е стигнал до незаконосъобразния извод, че Банката не е легитимирана да обжалва решението, и като излага съображения, че на основание предвидената облекчена процедура за събиране на вземанията си по чл. 417 ал. 2 ГПК, Банката не може да бъде лишена от правото да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба.
Ответникът по частната жалба “О” О. – гр. С. не излага становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение е върната като недопустима въззивната жалба на “Р” Е. – гр. С. срещу Решение от 24.ІV.2009 г. по т.д.н. № 474/ 2009 г. на СГС, с което по молба на “О” О. – гр. С., на основание чл. 625 и сл. ТЗ, е обявена неплатежоспособността на длъжника, с начална дата 31. ХІІ.2007 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му и е насрочено първо събрание на кредиторите. Изложени са съображения, че жалбоподателят не представя доказателства, с които да се легитимира като носител на вземане, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, като не са безспорни вземанията, посочени в представените два договора за кредит и извлечения от счетоводните книги на Банката – не са установени в исков процес със сила на пресъдено нещо. По съображения, че съгласно чл. 613а ал. 2 ТЗ, решенията по чл. 630 и 632 ТЗ могат да обжалват трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, каквито доказателства не представя жалбоподателят, неучаствал като страна в производството, съдът е оставил въззивната жалба без разглеждане и е прекратил въззивното производство.
Частната жалба срещу така постановеното определение е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят не е участвал в производството, което е едностранно и безспорно, поради което не е легитимиран да обжалва решението. В чл. 613а ал. 2 ТЗ е определен кръгът на лицата, които имат право на жалба, като законът предоставя на трети лица право на обжалване, кръгът на които е сведен до тези, които имат вземане, установено с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, които условия не са налице за жалбоподателя. Не може да се уважи искането на жалбоподателя да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ТЗ и да се включи в кръга на легитимирани да обжалват решението по чл. 625 и сл. ТЗ, неучастващо в производството лице – Банката, която заявява вземане, основано на договори за кредит, с която жалба Банката брани обезпеченията си, за което няма друг ред на защита. Изискването на закона вземането, заявено от трето, неучаствало в производството по несъстоятелност лице, да произтича от влязло в сила съдебно решение, не е налице. Разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ГПК е специална процесуална норма и не може да се тълкува разширително. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл. 613а ал. 2 ТЗ, създадена на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 и изр. 2 ГПК: Определение №111/20.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 61/ 2009 г. на ВКС, Определение № 183/ 9. ХІІ.2009 г. по ч.т.д. №525/ 2009 г. на ВКС, Определение № 271/14.V.2009 г. по ч.т.д. № 259/2009 г. на ВКС, Определение по ч.т.д. № 270/2010 г. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12/10 от 1.ІІ.2010 по т.д. № 2592/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: