4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 29.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4981/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. С. чрез процесуалния му представител адв. К. И., против решение от 24.06.2016 г. по в. гр. д. № 14308/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.03.2012 г. по гр. д. № 3974/2010 г. по описа на Софийски районен съд, III г.о., 88 с-в, с което е признато за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК по предявения от Д. Н. С. против него установителен иск, че ищцата е собственик на апартамент № 9, в жилищна сграда с адмнистративен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 68.59 кв. м., ведно с ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху общинска земя.
Жалбоподателят излага оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че същото е произнесено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва фактическите и правни изводи на въззивния съд и твърди, че паричната сумата, предоставена на ищцата от майка й, не била собственост на втората, а представлява връщане на парични средства, дадени й от него на заем. Иска се обжалваното решение да бъде отменено или делото да бъде върнато за ново разглеждане и събиране на необходими доказателства.
В изложението на основанията за допускане до касационна проверка са формулирани материално-правни и процесуално-правни въпроси, във връзка с които се заявяват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Приложени са преписи от съдебни актове.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 във вр. чл. 60, ал. ал. 2 и 6 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г. о. взе предвид следното:
Въззивното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК. Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционно решение, с което Софийски районен съд е признал за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК по иска на Д. Н. С. срещу С. С. С., че ищцата е собственик на описания апартамент в [населено място], придобит по време на брака на страните с изцяло лични средства на бившата съпруга, получени по договор за дарение, сключен с нейните родители.
При преценка на събраните доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че бракът между страните е бил сключен през 1993 г. и е бил прекратен с развод през 2008 г.
На 03.12.2003 г. бившите съпрузи придобили право на собственост върху апартамента по силата на договор за покупко-продажба сключен по реда на Закона за общинската собственост въз основа на заповед № ОИ-54-7 от 14.11.2003 г. на кмета на Столична община, резултат на което имотът станал съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака с развод била установена обикновена съсобственост при равни дялове. Съдът счел за доказани твърденията на ищцата Д. С., че имотът е бил придобит изцяло с нейни средства и е формирал извод, че е налице трансформация на лично имущество.
Този извод се основава и на установеното с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Експертът е установил, че на 24.11.2003 г. майката на ищцата е превела по банковата сметка на ищцата сумата от 9 540.00 лв., а на следващия ден Д. С. превела от същата своята сметка при Общинска банка по сметка на Столична община сумите, дължими за придобиване на апартамента, посочени в заповед № ОИ-54-7 от 14.11.2003 г. на кмета на Столична община, район Искър. Изводът за извънсемейния характер на средства се подкрепял и от показанията на свидетелката Т. С. – леля на ищцата, която заявила, че предоставила на сестра си Р. Н. сумата от 4000 лв., която заедно с останалите парични средства тя превела по банкова сметка на ищцата.
Съдът приел за недоказано твърдението на ответника С. С., че преведената от Р. Н. сума представлявала връщане на заета от него сума, тъй като от показанията на разпитаните свидетели С. П., И. И. и И. Б. не се установява уговорка за предоставяне на средства в заем, а единствено, че ответникът е предоставил пари на бившата си тъща. Посочено е и че не се установява получената от Р. Н. парична сума да е вложена в закупуването на недвижимия имот.
Съдът се е произнесъл и по възражението на ответника С., че преведената сума от Р. Н. е дарена и на двамата бивши съпрузи, макар да е приел, че същото е преклудирано, като заявено едва с въззвината жалба. Посочил е, че по делото не се установява дарствено намерение на родителите на Д. С. по отношение и на двамата бивши съпрузи. Аргумент за това е намерил и в твърдението на касатора, че сумата е преведена от майката на ищцата в изпълнение на договор за заем, а не за дарение, което изключва съгласието му да бъде надарен.
Като е взел предвид, че предмет на доказване по предявения иск е произходът на вложените средствата, а не основанието за издаване на административната заповед, съгласно която е сключен договорът за покупко-продажба, и като е съобразил гореизложеното, съдът е приел, че искът по чл. 23, ал. 1 СК е основателен и доказан и е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационна проверка се иска по въпросите: 1. допустима ли е презумпцията за дарение на лични средства в хипотезата, когато и двамата съпрузи са участвали при сключване на сделката за придобиване на имота. Допускане до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се поддържа разрешаване на въпроса в противоречие с възприетото в Р № 68 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 40/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.;
Въпрос не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Законът не установява такава презумпция. Съдът не е отрекъл правната възможност родителят на единия съпруг да дари средства в полза на двамата съпрузи. Доводът е намерил за неоснователен, поради това че не е доказано такова намерение у извършилия дарението, а и поради изричното твърдение на касатора, че сумата, с която е платен апартамента, е била дадена на тъща му на заем и с възникналата необходимост от средства за заплащане на жилището, тя го е върнала, като е превела парите по банковата сметка на дъщеря си. От това твърдение съдът е приел, че касатора не е възприел извършеното прехвърляне на средства като дарение, а като уреждане на облигационно отношение.
Вторият въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка е за това допустимо ли е установяване трансформация на лични средства при придобиване на недвижим имот от двамата съпрузи, когато в сключването на договора са участвали и двамата. По този въпрос се иска допускане на същото основание поради разрешаването му в противоречие с формираната задължителна практика: Р № 71 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 796/2009 г. на ВКС и др. посочени в жалбата.
Въпросът не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка. Противоречивата практика по него е преодоляна с приемането на ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, с което в т. 4 е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./. Изводът е обоснован с това, че характерът на придобитото през време на брака имущество, независимо на чие име, се определя от характера на вложените за придобиването средства.
Другите две основания – т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал.1 ГПК не са мотивирани, което е достатъчно основание да не се произнася съдът по тях. С постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос е преодоляна както противоречивата съдебна практика, така и необходимостта от изясняване точния смисъл на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 24.06.2016 г. по в. гр. д. № 14308/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: