ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
София,04.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 466 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.В. Г. срещу решение № 1464 от 27.10.2014 г по гр.дело № 2115/2014 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение от 14.7.14 г по гр.дело № 9698/14 г на Варненски районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 2/27.4.13 г, за възстановяване на преди заеманата длъжност „продавач на хранителни стоки” на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ в размер на 1860 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Г. Т..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „продавач на хранителни стоки”.Трудово-правната връзка е учредена на 1.3.2013 г и прекратена със заповед № 2 от 27.4.2013 г на управителя на ответното дружество на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ вр.чл.188 т.3 от КТ, поради неявяването на Д. на работа в периода 12.4.13 г-23.4.13 г без извинителни причини.Съдът е приел от правна страна, че уволнителната заповед съдържа задължителните реквизити, установени в императивната норма на чл.195 ал.1 от КТ-индивидуализирани са нарушителя, нарушението с неговите обективни и субективни признаци и времеизвършването.Приел е, че макар по делото да не са представени доказателства за предварително дадени от ищцата обяснения във връзка с нарушението, доколкото в исковата молба се съдържа признание в тази насока, задължението на работодателя по смисъла на чл.193 ал.1 от КТ е изпълнено.По съществото на спора съдът и приел, че нарушението е действително извършено от ищцата и същото представлява виновно неизпълнение на трудови задължения, поради което извършеното уволнение е законосъобразно, а исковете са неоснователни.
По заявеното касационно основание.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос „при липса на писмени доказателства относно датата на поисканите от работодателя обяснения и въпросите във връзка с които те са поискани, следва ли да се счита, че е спазена императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ”. Излага твърдения, че са налице всички касационни основания на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК, а именно, че поставеният материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 49 от 15.2.12 г по гр.дело № 624/11 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 1322/2009 г на ВКС, Трето ГО, както и, че по този въпрос липсва създадена съдебна практика, а същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Подържа също така, че мотивите на въззивното решение са постановени в противоречие със събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Като пороци на уволнението ищцата е посочила незаконност поради обстоятелството, че не е извършила посоченото в заповедта нарушение.В действителност работодателя е този, който не я е допуснал до работното място.В исковата молба Д. подържа, че в края на м.април получила писмо от работодателя, с което била уведомена, че по отношение на нея е инициирано дисциплинарно производство, с оглед на което следва да даде обяснения за отсъствието си от работа в периода 12.4.13 г-23.4.2013 г.Подържа, че „дала писмени обяснения… и в писмен вид развила аргументите си, а именно, че била изгонена и недопусната до работа, а не е нарушила трудовата дисциплина по собствено желание”.
Позоваването на обстоятелството, че работодателят не е поискал от ищцата обяснения по повод дисциплинарното нарушение е сторено едва в касационната жалба.Тъй като това обстоятелство не е било въведено в процеса по съответния ред, въззивният съд не е дължал преценка по него, а след като въпросът не е обусловил крайния изход на спора по него не може да бъде допусната касационна проверка.В този смисъл ТР № 1/2009 г на ОСГТК.
Относно твърдението на касатора, че мотивите на съдебния акт противоречат на събраните по делото доказателства, съдът намира следното : Съгласно чл.280, ал.1 ГПК касационното обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т. е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно посочения от касатора въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски в размер на 300 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1464 от 27.10.2014 г, по гр.дело № 2115/2014 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. В. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за един адвокат в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.