О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
Гр. С., 06.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 570 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 11298 от 01.12.2016 г., подадена по пощата на 30.11.2016 г. от А. А. Б. чрез адвокат Ц. П. от АК – П. против въззивно решение № 448 от 27.10.2016 г. по в.гр.д.№ 682/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответниците по касация Г. Б. С. и М. Б. С. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат П. Х. от АК – П., като поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация Г. С. претендира присъждането на заплатените от него разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено (като постановено свръх петитум) решение № 224 от 18.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 126/2016 г. на РС – Велинград, в частта, в която е постановено да бъде изграден калканен покрив. Решението е потвърдено в останалата му част, с която А. А. Б., Н. М. Б. и И. А. Б. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на Г. Б. С. и М. Б. С. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот УПИ V-3375 от кв.420а по плана на В., като премахнат изградената стреха по северната фасада над втория етаж на жилищната си сграда, построена в УПИ VI-3373 от кв.420а по плана на В. на регулационната граница с УПИ V-3375, която е с широчина от 0,70 м., както и да извършат ремонт на покрива на жилищната си сграда, така че атмосферните води от покрива да не се вливат в имот УПИ V-3375 от кв.420а.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че насрещните страни са собственици на два съседни имота. На имотната граница в имота на касатора и неподалите касационна жалба негови съпруга Н. М. Б. и съсобственик И. А. Б. е построена двуетажна жилищна сграда, на мястото на едноетажна паянтова такава, застроена на калкан. За построяването на тази сграда няма строителни книжа и разрешения, като е издадено удостоверение за търпимост (с ограничително условие – стрехата на северната фасада да се коригира, като не навлиза в съседния УПИ V-3375 и атмосферните води от ската на покрива да се отведат в собствения УПИ VІ-3373), обсъждането на чиято законосъобразност е без значение за спорния предмет. От заключенията на двете СТЕ непротиворечиво се установява, че северната стреха на покрива на сградата на касатора навлиза по протежение на цялата северна фасада в имота на ответниците по касация и е в лошо състояние. Преценено е, че е налице неоснователно въздействие върху чуждия имот, предвид факта на навлизане на тази част от сградата в съседния имот. Освен това е установено и обстоятелството (от СТЕ и показанията на свидетелите Ш. и П.), че атмосферните води и снеговете от северния скат на покрива се оттичат в чуждия имот. Прието е, че е налице строеж, изграден в нарушение на такива благоустройствени правила и норми, създадени с цел осигуряване на спокойно ползване на съседен имот, при което не е необходимо доказване, че този строеж пречи на спокойното ползване на съседния имот, а същевременно такова смущаване е установено от доказателствата по делото. Обобщено е, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС, като се установява такова противоправно състояние на покрива на сградата, поддържано от собствениците на УПИ VІ-3373, в който е построена, с което препятстват собствениците на съседния имот УПИ V-3375 С. да упражняват спокойно собствеността си. Ето защо Б. са осъдени да преустановят това противоправно състояние като премахнат изцяло стрехата над северната калканна стена на жилищната си сграда, построена в УПИ V-3375, кв. 420а по плана на [населено място], която виси над собствения на С. УПИ VІ-3373 по същия план, както и да преобразуват, ремонтират и коригират покрива така, че атмосферните води от него да не се вливат в имота на С.. Решението на районния съд е обезсилено само в частта, в която съдът е постановил да бъде изграден калканен покрив, тъй като е налице произнасяне свърх петитум.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, които да съставляват общо основание за допускане на обжалването. С т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК се прие, че допускането на касационното обжалване на първо място е предпоставено от наличието на питания, чиято цел е да се даде общо, принципно разрешение на конкретен правен проблем. В случая според касатора „резонният въпрос е кой закон следва да се приложи по този казус – общия или специалния – ЗС или ЗУТ”. Касаторът обосновава поставянето му не с конкретни правни аргументи, а със собствената си трактовка на събраните по делото доказателства и разбирането, че действителните факти не съвпадат с приетите за установени от съда въз основа на извършения анализ на доказателствата. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, обаче, представляващият общо касационно основание правен въпрос не може да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и допускане на обжалването не може да се постигне посредством навеждането на доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
За пълнота следва да се отбележи, че касаторът необосновано поддържа, че е налице основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се приеме, че един правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, необходимо е касаторът да аргументира с какво произнасянето на касационния съд ще допринесе за правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Двете хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изискват да е налице необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (задължителна и практика по отделни казуси), или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или пък непълнота, неяснота или противоречие в закона да налага създаването на съдебна практика по приложението му или осъвременяването на по-рано дадено тълкуване с оглед изменение в законодателството или обществените условия – всичко това с цел да се постигне изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми. Обосновка в този смисъл изобщо отсъства в изложението. Едновременно с това по въпросите, касаещи приложението на чл. 109 ЗС е формирана задължителна съдебна практика, като правните изводи на въззивния съд относно предпоставките, при които собственикът може да получи защита на правото си на собственост от неоснователни действия или състояния, които му пречат да упражнява спокойно правата си, кореспондират с нея, което (наред с липсата на доказано основание за произнасяне с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото) елиминира възможността за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за защита пред ВКС – сумата 200 лева, представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от ДПЗС № 003540 от 04.01.2017 г. (л. 17 от делото).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 448 от 27.10.2016 г. по в.гр.д.№ 682/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА А. А. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. С. сумата 200 (двеста) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: