3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
гр. София,09.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Д. ч.т.д. № 808 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по подадена от адв. С. П. – пълномощник на акционерно дружество [фирма] молба за допълване на постановеното по делото определение от 03. 04. 20015 г., с което е оставена без уважение частна жалба на противната по делото страна [фирма], срещу определение № 3 от 15. 01. 2015 г., постановено от тричленен състав на ВКС, ТК, Второ Т.О. по т.д. № 4405 по описа на съда за 2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение от 04. 04. 2014 г. по чл. 288 от ГПК в частта му за разноските. Противната страна оспорва молбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК изрично урежда, че във всеки акт, но с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Приключващият производството в касационната инстанция акт е определението на касационния съд от 04. 04. 2014 г. по чл. 288 от ГПК, с което е разрешен въпросът за допускането или недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. Както определението на съда от 15. 01. 2015 г., постановено от тричленен състав на ВКС, ТК, Второ Т.О. по т.д. № 4405 по описа на съда за 2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение от 04. 04. 2014 г. в частта му за разноските, така и определението на настоящия състав от 03. 04. 20015 г., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], срещу определението от 15. 01. 2015 г., не са актове, приключващи производството в касационната инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК, поради което и в производството по постановяване на същите, съдът не се произнася и по искания за присъждане на разноски. Приемането на обратното – че по отношение на всеки съдебен акт, а не само на приключващите производството в съответната инстанция, може да се иска допълването и/или изменението му по реда на чл. 248 от ГПК, би означавало да се допусне възможност с такива искания всяка съдебна инстанция да бъде сезирана на практика до безкрай. На следващото място, отговорността за разноски е уредена от процесуалния закон с цел да овъзмезди страната в процеса, която ги е извършила, но за собствено (принципно виновно), процесуално поведение на насрещната страна, която с това си поведение е предизвикала необходимостта от извършването им. В случаите, като процесния, когато предмет на производството е въпросът за допустимостта и/или основателността на самото искане по чл. 248 от ГПК за допълването и/или изменението на постановен, приключващ производството в съответната инстанция съдебен акт в частта му за разноските, необходимостта от разглеждането и евентуалното разрешаване (при допълването) или пререшаване (при изменението) на този въпрос е продиктувана не от процесуалното поведение на противната страна, а от допуснати от съда или опущение да се произнесе по искането за разноски, или грешка, при определянето и присъждането им.
Поради изложеното и съдът счита, че както по принцип, така и в конкретния случай, разноски в производството по частна жалба срещу определение, постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, не се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. С. П. – пълномощник на акционерно дружество [фирма], молба с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото определение от 03. 04. 20015 г., с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма], срещу определение № 3 от 15. 01. 2015 г., постановено от тричленен състав на ВКС, ТК, Второ Т.О. по т.д. № 4405 по описа на съда за 2013 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: