О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 29.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1311 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
И. И. С. от гр. В. е подала касационна жалба в срок срещу въззивното решение № 1* от 15.07.2009 год. по гр. д. № 405/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3* от 17.12.2008 год. по гр. д. № 5721/2008 год. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторката срещу Я. И. Й., Н. В. Й. и “Б” О. иск за допускане на изкупуване дела на съсобствениците й, прехвърлители Я. и Н. Й. в полза на дружеството в размер на 11/12 ид. ч. от апартамент № 8, предмет на договора, сключен на 10.04.2008 год., на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи. Иска отмяна на решението и вместо това искът бъде уважен.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение сочи противоречиво произнасяне по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 33 ЗС при договор за замяна в представеното решение с № 1* от 5.01.85 год. по гр. д. № 592/84 год. на І г. о., според което при договорите за замяна се прилагат разпоредбите на чл. 222 и 223 ЗЗД и значението на този въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 33 ЗС при замяна на идеални части от съсобствен имот срещу вещ и пари за точното прилагане на закона – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Представено е и допълнително изложение с дата 4.09.2009 год. – извън срока за обжалване на въззивното решение, приподписано от адв. К, в което се поставя друг материалноправен въпрос – относно представителната власт на съдружник в дружеството, участвувал в сключване на договора с ответниците физически лица, след като е продал дружествените си дялове, по който въпрос се сочи противоречива практика и се поддържа значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторката сочи и решение № 423 от 27.05.2009 год. на ВКС по гр. д. № 1180/2008 год. на ІІІ г. о. относно характера на договора за замяна при наличие и на доплащане с пари.
Ответниците Я. и Н. Й. , чрез пълномощника им адв. М. А. , в представения писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата по същество.
Същото становище се поддържа и в представения писмен отговор на ответника “Б” ООД.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Установено е, че ищцата, сега касатор е собственик на 1/12 ид. ч. от апартамента, а ответниците, физически лица – на 11/12 ид. ч., които са предмет на сключения с ответното дружество договор за замяната им срещу автомобил и пари в размер на 20 000 лв.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за изкупуване, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, въззивният съд е приел, че договорът между ответниците е за замяна на недвижим имот с индивидуално определена вещ, при който не възниква право на изкупуване в полза на съсобственика. Приел е, че същият не е нищожен поради твърдяното от ищцата заобикаляне на закона и привидност. Като неоснователен приел и доводът й за липса на представителна власт от страна на представляващия дружеството към момента на сключване на сделката.
Макар и да е установено, че не е налице покана от съсобствениците до ищцата да закупи идеалните им части от съсобствения имот, и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в рамките на двумесечния срок от узнаване на сделката от ищцата, то не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска – прехвърляне на ид. ч. по силата на валиден договор за покупко-продажба. Сключеният между ответниците договор е за замяна на недвижим имот срещу индивидуално определена вещ – автомобил, а избраната от страните по него форма с доплащане на сума за изравняване на стойностите на заменените вещи не променя неговия характер и е допустима.
Следователно, изводът за неоснователност на предявения иск е обусловен от разрешения от въззивния съд въпрос за характера на сключения между ответниците договор – замяна на идеалните части от имота с автомобил и парична сума. Произнасянето по действителността на сделката и наличието на представителна власт у представляващия дружеството, купувач на имота, не са обусловили решаващия извод на въззивния съд по предмета на спора, а и ищцата няма правен интерес от твърдения за недействителност на сделката, нито е бил предявен такъв иск. Затова и настоящата инстанция не следва да се произнася по поставения в допълнителното изложение материалноправен въпрос.
Възприетото от въззивния съд разрешение за неприложимост на чл. 33, ал. 1 ЗС по отношение договора за замяна, какъвто представлява сключения между ответниците, е обусловено от извода за характера на същия. Съдът е приел, че е налице замяна на идеална част от имот с автомобил, като доплащането на паричната сума не променя този характер. По този въпрос не е налице противоречиво становище в представената от касаторката съдебна практика – с решението № 423 от 27.05.2009 год. по гр. д. № 1180/2008 год. на ІІІ г. о. на ВКС, доколкото в същото произнасянето на съда е относно спазване на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС /съображенията на въззивния съд за разграничение между отделни части на договора за замяна, доколкото е налице плащане на парична сума не са били предмет на обсъждане от касационната инстанция/, а решенията № 1* по гр. д. № 592/84 год. на І г. о. и № 850 по гр. д. № 120/2000 год. са неотносими към въпроса, обусловил изхода на спора по настоящето дело. Съответното приложение на правилата за продажба при замяната, регламентирано в чл. 223 ЗЗД, на чието нарушение се позовава касаторката, не е обусловило направения от въззивния съд извод за неоснователност на иска за изкупуване при наличието на сключения между ответниците договор за замяна, с оглед ограничителния характер на разпоредбата на чл. 33 ЗС до продажбата на частта от съсобственика. Разпоредбата е конкретна и ясна и не може да се тълкува разширително и правото на изкупуване да бъде упражнено при другите видове сделки със съсобствен имот, в какъвто смисъл е налице и съдебна практика, а и касаторката не излага съображения за обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради това и не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 15.07.2009 год. по гр. д. № 405/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд, по подадената от И. И. С. от гр. В. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: