О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.316
гр.София, 28.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 137/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Ф. П. и И. Е. М. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 3* от 26.08.2008 год. срещу въззивното решение № 421 от 18.07.2007 год. по в.гр.дело № 151/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 621 от 04.01.2008 год. по гр.дело № 419/2007 год. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите и от Ф. М. Р. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо Е. А. К., че преди образуването на ТКЗС, А. М. К. /Осман М. И. /, б.ж. на гр. С., починал на 21.04.1982 год. е бил собственик на нива в м.”О” с площ 2.5 дка и на ливада с площ от 2.0 дка в същата местност, при граници преди образуване на ТКЗС: изток- С. Б. Г. , запад-път, север-през пътя- М. К. и юг А. С. С. , почти идентични с възстановения с решение № 4*-а/26.11.1996 год. на ответника имот-нива от 6.137 дка в м.”К”, представляваща имот пл. № 0* на картата на землището на гр. С., а по кад.карта на гр. С. с кад. № 6* м.”К” с площ 6.137 дка с трайно предназначение-земеделска територия, с начин на трайно ползване-ниви/орна/земя.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че: а/ решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху определен имот към момента на образуване на ТКЗС в зависимост от установена идентичност на претендирания имот с възстановения от ПК/ОбС”ЗГ” и б/ така формулираният въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касаторите се позовават на решение № 688 от 09.07.2003 год. на ІV г.о. ВКС по гр.дело № 593/2002 год.; решение № 643 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 1480/2003 год. на ТК, ІІ отд.; решение № 316 от 23.06.2004 год. по гр.дело № 888/2003 год. на ТК, ІІ отд.; решение № 1* от 25.10.2007 год. на ВАС, VІ-то отд. по адм.дело № 6607/2007 год. и решение № 932 от 17.06.2003 год. по гр.дело № 1700/2002 год. на ВКС, V г.о.
Ответникът по касация Е. А. К. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователността на иска е,че претендираните като притежавани от общия наследодател на страните А/Осман М. И. / нива от 2.5 дка и ливада от 2 дка в м.”О” не са идентични с възстановения на ответника Е. А. К. имот в м.”К”, не само защото площите им се различават съществено/нивата и ливадата са с обща площ 4.5 дка, а възстановеният имот е с площ 6.137 дка/, а защото и границите им се различават: известно съвпадение има по отношение границите на нивата в м.”О” и възстановения имот в м.”К”, а именно – път и нива на наследниците на А. С. , но не е установено наличието на гранични имоти на А. И. или Ю. , доколкото се твърди, че нивата и ливадата са били един имот, използван по различен начин. Въззивният съд е приел, че от заявените за възстановяване на наследниците на А. М. К. общо 11.30 дка земеделски земи, са възстановени 9.620 дка, отказано е възстановяване на 0.990 дка /за тях е определено обезщетение/ и ОСЗГ-гр. Смолян не се е произнесла за останалите 0.740 дка. Прието е, че доколкото е установено, че м.”О” е подместност на м.”К”, имотите предмет на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са възстановени на наследниците на О. М. И. , както следва: пасище и мера – с площ 3.0 дка, при граници: пасище на А. М. И. , пасище на К. Ш. , пасище на К. К. , пасище на А. Ю. и полски път, представляващ имот № 3* ливада от 0.515 дка, две от границите на която са ливади на наследниците на А. И. и А. Ю. и ливада с площ 0.936 дка. Въззивният съд е отбелязал, че посочените граници с А. И. и А. Ю. съответстват на границите на ливадата в м.”О” с площ 2.0 дка, записани в опис-декларацията на полските имоти, внесени от О. М. К. /Исенкехайов/ в ТКЗС- С. /л.5 от гр.дело № 419/2007 год. на СРС/. В заключение, въззивният съд е приел, че след като на наследниците на А. К. са признати за възстановяване 10.360 дка от заявените 11.300 дка, възстановени им са 9.620 дка и липсва произнасяне по отношение на 0.740 дка земя, не може да се твърди, че претендираните имоти в м.”О” /подместност на м.”К”/ са възстановени на ответника Е. А. К., защото почти всички притежавани от общия наследодател имоти са били възстановени, в т.ч. и 4.451 дка в м.”К”, която включва и м.”О”.
П. изложеното, не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с цитираните решения на Върховния касационен съд. Решение № 688 от 09.07.2003 год. по гр.дело № 593/2002 год. ІV г.о., според което идентичността на подлежаща на реституция земеделска земя се определя към момента на внасянето й в ТКЗС е относимо за случаите на възстановяване на собствеността при условията на чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ – в нови реални граници с план за земеразделяне. В процесния случай, по заявление вх. № 5* от 27.02.1992 год., подадено от Е. А. Л. , в полза на наследниците на А. М. К. са възстановени в стари реални граници по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, съответно с решения от: 05.01.1997 год., 07.03.1998 год. и от 24.11.2004 год., ливада от 0.515 дка, ливада от 0.936 дка и пасище, мера от 3.000 дка в м.”К”, а в полза на Е. А. К. – нива от 6.137 дка в същата местност, пак при условията на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ с решение № 4*-а от 26.11.1996 год.
Липсва противоречие и с решение № 643 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 1480/2003 год. на ТК, ІІ-ро отделение, в което се припомня, че всяка от страните носи тежестта да докаже собственото си придобивно основание. Изводите на въззивния съд, че ответникът не е доказал възражението си, че е единствен собственик на възстановения му с решение № 4*-а от 26.11.1996 год. имот не съставляват решаващ мотив за отхвърляне на иска предвид приетата липса на идентичност на притежаваните от А. М. К. /Осман М. И. / имоти в м.”О” с имот кад. № 6* в м.”К” с площ от 6.137 дка.
Противоречие няма и с решение № 316 от 23.06.2004 год. по гр.дело № 888/2003 год. на ТК, ІІ отд., от което касаторите цитират израза: „Целта на това производство в крайна сметка е правото на собственост върху земите да се възстанови в лицето на действителните собственици”. Това се приема и в постоянната практика на ВКС по исковете по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и е намерило обобщение в тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК, в р.ІІ от мотивите на което е прието, че ако с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е възстановена собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства. Несъмнено обаче, следва да е успешно проведен установителния иск, като бъде признато с влязло в сила решение,че ищците, респ. техния наследодател е бил собственик на процесния земеделски имот към момента на обобществяването на земята с образуването на ТКЗС.
Решение № 932 от 17.06.2003 год. по гр.дело № 1700/2002 год. V г.о., в което се подчертава, че емлячният регистър е официален документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова собственост също не е относимо пряко към решаващите мотиви на въззивната инстанция за отхвърляне на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателите не сочат неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до спора за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, нито формулирания от тях с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос е бил за първи път предмет на произнасяне или с обжалваното решение е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 18.07.2008 год. по в.гр.дело № 151/2008 год. на Смолянския окръжен съд, по жалба вх. № 3* от 26.08.2008 год., подадена от В. Ф. П. и И. Е. М. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: