О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр.София, 30.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1414 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ш. от гр. А., срещу решение от 27.05.2009г., постановено по гр.д. №30/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 07.11.2008г. по гр.д. №1174/2007г. на Асеновградски районен съд, за уважаване на предявените от Н. Х. М. срещу Г. И. Ш. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. Х. М. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК. Жалбата е подадена срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Н. Х. М. срещу Г. И. Ш. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника, в размер на общо сумата 25 000лв. за петтте средни телесни увреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2006г. до окончателно изплащане на сумата.
В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В случая е посочен правния въпрос за задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК /чл.188, ал.1 от ГПКотм./ да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, който въпрос касаторът счита, че е решен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения на ВС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, които касаторът трябва да посочи в изложението за допускане на касационно обжалване трябва да е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът счита, че въпросите за справедливо определяне размера на обезщетението и за отчитане на съпричиняването са от значение за точното прилагане на закона. По приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД има практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, поради което не може да се приеме, че релевирания от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. В случая касаторът не излага доводи за неотчитане на обстоятелство с правно значение за определяне на размера на обезщетението, а излага доводи за неправилна преценка на тези обстоятелства. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване. По приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД също има практика ВКС /включително представеното от касатора Тълкувателно решение №88/1962г. на ОСГК на ВС/, която практика не се налага да бъде променяна. Поради това не може да се приеме, че релевирания от касатора правен въпрос за отчитане на съпричиняването е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С представеното от касатора Тълкувателно решение №88/1962г. на ОСГК на ВС са дадени разяснения, че чл.51, ал.2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. С въззивното решение е прието въз основа на експертното заключение, че липсва причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, т.е. въпросът за съпричиняванета не е разрешен в противоречие с представената задължителна съдебна практика. Доводите на касатора за неправилност на извода на въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява съпричиняване, са неотносими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към правилността на въззивното решение, по което касационната инстанция се произнася ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.05.2009г., постановено по гр.д. №30/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на Г. И. Ш..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: