ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
София 15.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 449/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. И. – от гр. С. срещу Решение № 433 от 12. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 3075/ 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 26.V.2006 г. по гр.д. № 12305/ 2005 г. на СРС, в частта, с което е уважен искът по чл. 93 ал. 2 ЗЗД, с оплакване за неправилност на решението. В Молба от 18.ІІІ.2009 г. жалбоподател – ката сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съображенията си за което основава на данните по делото. Жалбоподателката излага, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – в практиката на ВКС има много решения по чл. 93 ЗЗД, но в конкретния случай тя не е получила капаро, но е осъдена да плати двойния му размер, затова с произнасянето от ВКС ще се стигне до отстраняване на неясноти на правна норма.
Ответниците по касационната жалба Д. Т. М. – от гр. В. ищец по делото и “Р” Е. – гр. В. трето лице – помагач на страната на ответницата, не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, без което не може да се провери налице ли е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изложените оплаквания от жалбоподателката за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, основани на фактите по делото, съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Неоснователни са съображенията, с които жалбоподателката обосновава поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – че в практиката на ВКС има много решения по чл. 93 ЗЗД, но в случая тя не е получила капарото, а е осъдена да плати двойния му размер, затова с произнасянето от ВКС ще се стигне до отстраняване на неясноти на правна норма. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице, когато по разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, е налице съдебна практика. Разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК изисква същественият правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. За да се допусне касационно обжалване на посоченото основание, трябва да е налице някоя от изложените хипотези, каквато не е твърдението, че жалбоподателката не е поучила капаро, а е осъдена да го върне в двоен размер.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 433 от 12. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 3075/ 2006 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: