О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 11.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2094/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 494 от 18.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 3795/ 2014 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на същото дружество срещу определение на Пловдивски районен съд от 26.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6766/ 2012 г. С актът на първоинстанционния съд е отхвърлено искането на [фирма] за обезсилване на издадената срещу него по искане на [фирма] заповед за изпълнение № 4298/ 03.05.2012 г. и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 03.05.2012 г.
Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че определението на първата инстанция не подлежи на обжалване, тъй като не е от кръга актове, визирани в чл.274 ал.1 ГПК. Според него заповедното производство е самостоятелна част от изпълнителното производство, поради което актът, с който се отхвърля искане на длъжника по чл.415 ал.2 ГПК, прегражда пътя му на защита и подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Излага съображения, че след като е отменено разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта от 03.05.2012 г., то съдът е длъжен да обезсили и издадения въз основа на нея изпълнителния лист. Самата заповед подлежи на обезсилване, тъй като искът за установяване на вземането, за плащането на което е издадена, не е предявен в срока, указан от заповедния съд, а още преди този момент. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по частната жалба.
Ответната страна, [фирма], оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено, тъй като актът на районния съд нито прегражда пътя на защита на длъжника в заповедното производство, нито законът предвижда изрично самостоятелното му обжалване.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Пред районния съд делото е образувано по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] за сумата 1 000 000 лв с дължими лихви и разноски. Районният съд е издал заповедта и е допуснал предварителното й изпълнение. Постъпилите възражение от длъжника и частна жалба срещу предварителното изпълнение съдът счел за недопустими и прекратил производството по тях. С определение на Пловдивски окръжен съд № 3262 от 15.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 3437/ 2013 г. актът на първата инстанция е отменен, възражението е прието и е отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, но не е обезсилен издадения изпълнителен лист. В изпълнение на въззивното определение първоинстанционният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането и същевременно е констатирал, че такъв иск е вече предявен. Длъжникът е поискал с изричен акт да бъдат обезсилени издадените в полза на кредитора заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но искането му е отхвърлено от първоинстанционния съд, който счел, че няма основание за това. По жалба на длъжника въззивният съд приел, че актът на първата инстанция не попада в кръга на посочените в чл.274 ал.1 ГПК, самостоятелният инстанционен контрол върху него е изключен, поради което жалбата не подлежи на разглеждане по същество.
Определението е законосъобразно в частта, в която е приета за недопустима частната жалба срещу отказа на заповедния съд да обезсили заповедта за изпълнение.
Срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, ако те преграждат по-нататъшното развитие на делото или ако законът урежда изрично възможността за обжалването им – чл.274 ал.1 ГПК. Отказът на заповедния съд да обезсили издадена от него заповед не е предвиден като обжалваем в никоя от разпоредбите на глава 37 ГПК. След като е предявен иск за установяване на вземането, този отказ не прегражда по-нататъшното развитие на делото. От момента на подаване на исковата молба, страните могат да правят всичките си възражения пред исковия съд и само той е компетентен да реши въпросите относно съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и допустимостта на процеса за установяването му.
Що се касае до изпълнителния лист, щом разпореждането за издаването му е отменено, въз основа на него не може да се извършва изпълнение, независимо дали същият е обезсилен или не. Длъжникът обаче не разполага със защита, ако въз основа на издадения лист срещу него бъде предприето принудително изпълнение. Той не може да обжалва действията на съдебния изпълнител, ако такива бъдат предприети, въпреки отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение. Следователно определението, с което се отказва обезсилване на изпълнителния лист, се явява преграждащо и частната жалба срещу него е допустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд счита обжалваното определение за частично неправилно и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски окръжен съд № 494 от 18.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 3795/ 2014 г. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма] срещу определение на Пловдивски районен съд от 26.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6766/ 2012 г. в частта, отхвърляща искането на [фирма] за обезсилване на издадената заповед за изпълнение № 4298/ 03.05.2012 г.
ОТМЕНЯ определение на Пловдивски окръжен съд № 494 от 18.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 3795/ 2014 г. в останалата част и връща делото за произнасяне по жалбата на [фирма] срещу определение на Пловдивски районен съд от 26.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6766/ 2012 г. в частта, отхвърляща искането на [фирма] за обезсилване на издадения на 03.05.2012 г. изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: