О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 11. 06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3193 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Щ. срещу въззивно решение № 195 от 15.11.2012 г. по възз. гр.д. № 488 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 1370 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 2071 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е отхвърлен предявеният от Д. К. Щ. срещу Ж. К. К. и М. Н. К., при участието на трети лица И. Н. Т., А. Н. Т., Р. В. Т., В. Р. В., В. А. В., Й. Х. В. и В. П. Д., за предаване на владението върху недвижим имот – апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, на основание чл.108 ЗС, основан на твърдения за придобиване на право на собственост по наследяване от В. Н. И., а от нея – чрез реализирано право на строеж, прехвърлено чрез договор за продажба от 21.07.2000 г.
Жалбоподателите твърдят, че решението е недопустимо и неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни Ж. К. К. и М. Н. К. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд за основателност на възражението на ответниците за придобиване на правото на собственост върху процесния имот по давност по силата на добросъвестно владение в продължение на пет години, оспорва извода на съда, че ответниците са били добросъвестни по смисъла на чл.70 ЗС.
Въззивният съд е приел от фактическа страна (л.61), че преди сключването на договора от ответниците с удостоверение с посочен номер от 10.11.2004 г. службата по вписванията, [населено място], е удостоверила, че върху имот право на строеж на процесния апартамент, собственост на прехвърлителите на страните – трети лица помагачи по делото, няма наложени тежести, възбрани, законни и договорни ипотеки.
Въззивният съд е приел от правна страна, че към датата на продажбата на процесния апартамент на ответниците (л.61) продавачите – третите лица – помагачи по делото не са били собственици на имота, защото с нотариален акт от 01.06.2000 г. са учредили право на строеж в полза на [фирма],, следователно ответниците са купили имота от несобственици; спорният по делото въпрос се свежда до това дали ответниците са били добросъвестни владелци, за да се приложи по отношение на тях кратката 5 годишна придобивна давност, във връзка с противопоставеното на ищеца възражение; в случая ответниците са сключили сделка за имота и са установили владение върху него на 09.12.2004 г.; в тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестност и да докаже, че към датата на купуване на имота ответниците са знаели, че купуват имота от несобственици; такова доказване не е проведено от ищеца; разпоредбата на чл.70,ал.2 ЗС изрично предвижда, че добросъвестността се предполага до доказване на противното; законната презумпция не може да бъде изключена с други презумпции, а е нужно по безсъмнен начин тя да се опровергае; фактът, че предхождащите нотариални актове, с които праводателите на страните са прехвърлили право на строеж на процесния имот на [фирма], а той на В. И. (баба на ищеца) са били вписани, не е опора за извод за недобросъвестност (по чл.70 ЗС), защото не е доказано по делото, че владелците са знаели за тях, т.е.,, че правото на строеж е било отчуждено преди това; дори напротив, по делото са налице данни, че направената от ответниците проверка в службата по вписванията, не е показала наличие на предходно отчуждаване на имота; вписването на нотариалните актове по чл.112,б.”а” ЗС се изчерпва с предвидения в чл.113 ЗС приоритет на по-рано вписания акт; това действие на вписването е съобразено при преценката на въпроса за придобиван на собствеността, като възражението на ответниците, че са придобили собствеността по договора за продажба не е уважено; именно по тази причина е поставено за разглеждане възражението на ответниците за придобиване на правото на собственост по силата на добросъвестно владение в продължение на пет години.
От изложението за допускане на касационно обжалване по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат уточнени следните материалноправни въпроси по приложението на чл.70 ЗС : дали приобретателите на недвижим имот по сделка в нотариална форма са добросъвестни по смисъла на чл.70 ЗС в случаите, когато към момента на сключване на сделката, по която са страна, в имотния регистър са били вписани предходни сделки, с които техните праводатели са били прехвърлили собствеността на същия имот на трети лица; Дали с вписванията не се установява презумпция за известност, дали тя е оборима; дали не е налице колизия между двете презумпции, установени с правилата на чл.70 и чл.113 ЗС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросите не са обуславящи, защото са основани на различна фактическа обстановка от тази, разгледана по делото : въпросите са основани на фактическа обстановка, при която има вписвания и няма проверка в правилника за вписванията; а разгледаната фактическа обстановка включва още и фактите на извършена от приобретателя проверка за вписвания по партидите на своите бъдещи праводатели, при което не са установени разпоредителни сделки.
Въззивният съд е установил втората фактическа обстановка и факт за извършена проверка, както и съдържанието на издаденото при проверката удостоверение. Именно въз основа на представено по делото удостоверение, издадено от службата по вписвания по партида на третите лица – помагачи за тежести, въззивният съд е приел, че при направената от ответниците проверка в службата по вписванията, не е показала наличие на предходно отчуждаване на имота от техните праводатели.
Въззивният съд не e следвало да обсъжда дали съществува презумпция за знание за вписаните обстоятелства при наличието на факт за извършена проверка за тях, а е следвало да установи този факт и да извърши преценка на значението му, което е направил.
Въпросите, свързани с установяване на презумпция за знание, свързана с вписванията, не са обуславящи, доколкото е установено, че при извършена проверка, не са удостоверени вписвания на разпоредителни сделки.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 195 от 15.11.2012 г. по възз. гр.д. № 488 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.