О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 15.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№1342 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.С. С. от Адвокатско дружество „Г. и партньори“- процесуален представител на ищеца Д. С. С. срещу решение №921 от 19.04.2019г. по в.гр.д. №4413/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение №533/05.03.2019г. по в.гр.д.№4413/2018г. по описа на САС в частта за разноските – чрез присъждане на адвокатското дружество допълнително на сумата 433.90 лева- възнаграждение за първоинстанционното производство и чрез отмяна на първоинстанционното решение относно присъдени на ответника разноски в размер на 24.83 лева- разлика между дължимите 59.17 лева и присъдените 84.00 лева- съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона, като претендира да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи искането му за присъждане с оглед частичната отмяна на първоинстанционно решение и присъждането на още 15 000 лева обезщетение на основание чл.226 КЗ /отм./ и на сумата 433.90 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, респ. отмяна на присъдените в полза на ответника разноски над 59.17 лева. В останалата част определението на САС е влязло в сила.
Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение №533 от 05.03.2019г. по в.гр.д.№4413/2018г. САС, ГО, VІІ състав уважава частично въззивната жалба на Д. С. С., чрез адв.С. С. от Адвокатско дружество „Г. и партньори“, като отменя решение от 12.03.2018г. по гр.д. №16162/2015г. на СГС в частта, с която предявеният от Д. С. против ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева и в частта, с която Д. С. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ разноски в размер над 84 лева, и вместо това постановява решение, с което осъжда ответника ЗАД „Армеец“ да заплати на Д. С. допълнително сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществените вреди от ПТП, станало на 18.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.11.2015г., на основание чл.226 от КЗ /отм./, както и направените пред двете инстанции разноски в размер на 1 147 лева, а по сметка на САС държавна такса в размер на 600 лева. САС потвърждава решението в частта, с която ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на Д. С. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 18.11.2015г., над сумата 20 000 лева до 35 000 лева, както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 60 000 лева. От мотивите на решението се установява, че присъдените на ищеца Д. С. разноски в размер на 1 147 лева, направени пред двете инстанции, включват сумата 1 067 лева разноски за въззивното производство и допълнителна сума в размер от 80 лева- разноски за първоинстанционното производство.
С молба от 28.03.2019г., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от адв.С. С.- пълномощник на Д. С., е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, вкл. чрез присъждане на Адвокатското дружество „Г. и партньори“ допълнително на сумата 433.90 лева- възнаграждение за първоинстанционното производство и чрез отмяна на първоинстанционното решение относно присъдени на ответника разноски в размер на 24.83 лева- разлика между дължимите 59.17 лева и присъдените 84.00 лева- съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но я оставя без уважение като неоснователна.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането за допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е неправилно и следва да се отмени, а в останалата част частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Като е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и за сумата 15 000 лева /общо двете инстанции са присъдили обезщетение в размер от 50 000 лева/, въззивният съд е следвало да се произнесе и по искането за разноски като съобрази променения изход от спора съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Отчитайки промяната в изхода на спора, САС частично е отменил решението на СГС по отношение на разноските, като е присъдил на ищеца допълнителна сума в размер от 80 лева- разноски за първоинстанционното производство и е отменил частично присъдените в полза на ответника разноски за сумата над 84 лева. Въззивният съд не е присъдил в полза на Адвокатското дружество „Г. и партньори“ допълнително дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказаната в първоинстанционното производство безплатна правна защита от адв.С. С. в качеството му на процесуален представител на ищеца Д. С.. Адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА, е част от съдебните разноски по делото, дължими от ответника на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в настоящата хипотеза общият размер на уважения иск е 50 000 лева, т.е. минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца правна помощ и процесуално представителство е 2 030 лева /чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения/.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид трайната и непротиворечива съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга- обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. §2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС /определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, ТК, І т.о./.
С оглед изложеното ВКС намира, че ответникът дължи на основание чл.38, ал.2 ЗА на Адвокатското дружество „Г. и партньори“ сумата 2 030 лева без ДДС /2 436 лева с ДДС/- адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, т.е. дължи допълнително сумата 450.00 лева без ДДС /540 лева с ДДС / предвид вече присъдената от първоинстанционния съд сума в размер от 1 896 лева с ДДС.
Воден от гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за основателно искането по реда на чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските чрез присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА на Адвокатското дружество „Г. и партньори“ на допълнително адв.възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на претендираната сума 433.90 лева без ДДС /с оглед забраната за присъждане свръх петитум/.
Като е оставил без уважение това искане въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени.
В останалата част определението на САС е правилно и следва да се потвърди. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част от иска. С първоинстанционното решение е отхвърлена 41.67 % от исковата претенция, като на ответника е присъдена сумата 347 лева разноски /147 лева деловодни разноски и 200 лева юриск.възнаграждение/. С въззивното решение се отхвърля 16.67 % от исковата претенция, т.е. дължимите на ответника разноски са в размер от 138.82 лева. Предвид изложеното искането на ищеца за намаляване на присъдените на ответника разноски за първоинстанционното производство до сумата 59.17 лева е неоснователно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение №921 от 19.04.2019г. по в.гр.д. №4413/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение №533/05.03.2019г. по в.гр.д.№4413/2018г. по описа на САС в частта за разноските – чрез присъждане на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ допълнително на сумата 433.90 лева- възнаграждение за първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №533/05.03.2019г. по в.гр.д.№4413/2018г. по описа на САС, ГО, 7-ми състав в частта на разноските, като
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, БУЛСТАТ[ЕИК] на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА и сумата 433.90 лева без ДДС- адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.