3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 16.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. № 1041 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура,[населено място] срещу въззивно решение № 380 от 30.04.2010 год. по гр.д. № 61/2010 год. на С. апелативен съд в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на П. Х. А. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 7000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Постъпила е касационна жалба и от П. Х. А., чрез процесуалния му представител- адв. П.Т. срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 7000 лв. и до 70 000 лв.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. В двете изложения се поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението на А. прокуратура се поддържа и че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливост.
Писмени отговори на касационните жалби не са подадени.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
В двете изложения за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от П. А., по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.250, ал.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения по приложението на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ във вр. с чл.52 ЗЗД.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетение за претърпени от А. неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило в оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. В конкретния случай при определя размера на обезщетението за претърпяните от А. морални вреди въззивният съд е съобразил, че е бил обвинен в извършване на тежко валутно престъпление, поддържано за дълъг период от време- 2002 г. до 2.02.2009 г., когато е постановено решението на ВКС, че за преживяните от него негативни емоционални страдания, заради накърнените му чест, достойнство и добро име сумата 7000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД за обезщетяване на претендираните вреди. При определяне на посочения размер съдът е съобразил и обстоятелството, че освен ограничението за определен период от време да напуска страната, не са налагани други тежки мерки за неотклонение, че липсват данни и твърдения за увреждане на здравето, както и наказателното производство да е имало някакъв обществен отзвук. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, с оглед конкретните факти и обстоятелства по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като моралните страдания на всеки са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 7 000 лв. справедливо ще обезщети нанесените морални вреди от незаконното обвинение е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице соченото в касационните жалби основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от жалбоподателите части .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380 от 30.04.2010 год. по гр.д. № 61/2010 год. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :