О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3162 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Д. Т. от [населено място], чрез адв. Т.А. с вх. на ВКС № 1486/06.02.2015 год., за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 22 от 21. 01. 2015 год., по ч.т.д.№ 3162/2014год., в частта за деловодните разноски, поради прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната по частната касационна жалба страна на АД ”Г.,Б., партньори”..
Ответникът по молбата, в срока по чл.248, ал.2 ГПК, чрез адв.В.Г., е възразил по основателността и, излагайки съображения за несвоевременност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК и отсъствие на прекомерност н заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид цената на предявения установителен иск и разпоредбата на чл. 36 ЗА, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.248 ГПК, намира:
Молбата за изменение на влязлото в сила определение на ВКС,ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Препис от отговора на насрещната по частната касационна жалба страна, подаден по реда на чл.276 ГПК, не се връчва на частния жалбоподател, поради което правото на същия да иска намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 ГПК, в случая не е преклудирано и е своевременно упражнено в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК. С оглед характера на производството по чл.274, ал.3 ГПК, постановките в т.11 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС са неотносими, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С постановеното по реда на чл.274, ал.3, т. 1 ГПК определение № 22 от 21.01.2014 год., по ч.т.д. № 3162 / 2014 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1503/ 20.06.2014 год., по ч.гр.д.№ 1329/2014 год. по частната касационна жалба на Г. Д. Т., като на осн. чл.78, ал.3 ГПК е присъдил деловодни разноски в полза на насрещната страна „У. Б.”АД, поискани в срока по чл.276, ал.1 ГПК и изразяващи се в заплатен, съгласно приложените писмени доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие от 20.08.2014 год., платежно нареждане рег.№ 963019311301 от 22.08.2014 год. и фактура № 136/20.08.2014 год., адвокатски хонорар на АД” Г.,Б. партньори” в размер на сумата 1200 лв..
С обжалваното въззивно определение, предмет на подадената от Г. Д. Т. частна касационна жалба е потвърдено разпореждането на СГС от 07.02.2014 год., по гр.д.№ 2029/2013 год. за връщане исковата молба на настоящия частен жалбоподател, подадена срещу „У. Б.”АД,в частта относно установителния иск по т.2 и е прекратено в същата тази част производството по делото.
Следователно заплатеното от „У. Б.”АД адвокатско възнаграждение, при въведеното от частния жалбоподател възражение за прекомерност, следва да бъде преценявано именно с оглед характера на производството по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и фактическата и правна сложност на делото, в частта му, предмет на подадената частна касационна жалба.
Поради това, съобразени характера на образуваното пред ВКС производство, обема на правната помощ осъществена от процесуалния представител на ответното по частната касационна жалба дружество във вр. с изготвяне отговор на частната касационна жалба, фактическата и правна сложност на конкретно възникналия в това производство правен спор, както и обстоятелството, че исковата претенция по т.2 от исковата молба – за установяване факта, че задължението на ищеца Т. към „У. Б.”АД за лихва по договор за банков кредит № 138 от 12.03.2009 год. е уговорено в т.4 от същия, като за базисен лихвен процент на Банката по договора е определен 1 –месечния EURIBOR, т.е. за установяване на факт с правно значение, непредвиден изрично от законодателя е неоценяема, налагат да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено.
Съгласно чл.7, ал.1,т.7 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС в правноважимата и редакция, обнародвана в ДВ, бр.28/2014 год., на която разпоредба се позовава и ответната по молбата страна адвокатското възнаграждение в производството по частни жалби, е в размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция, според предмета на делото и интереса на страната, но не по- малко от предвиденото в чл.11 от същата Наредба. В случая това минимално възнаграждение за една инстанция за неоценяемите искове по т.4 на чл.7 от цитираната Наредба, към които безспорно принадлежи и разглежданият, е в размер на 300 лева, поради което и с оглед препращането към разпоредбата на чл.11 от същата до този размер следва да бъде намалено и заплатеното на АД” Г., Б. партньори” адвокатско възнаграждение.
Що се касае до довода на ответника, че материалния интерес, предмет на установителния иск по т.2 от исковата молба, се определя от приложената счетоводна справка за разликата между претендирания от ищеца ГЛП и ДБК, то той е лишен от основание в процесуалния закон, поради което не може да бъде споделен като основателен.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 22 от 21. 01. 2015 год., по ч.т.д.№ 3162/2014 год., в частта за деловодните разноски, като намалява присъдените такива в полза на „У. Б.”АД , [населено място] , дължими от Г. Д. Т. от [населено място], от сумата 1200 лева/хиляда и двеста лева/ на 300 лева/ триста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: