О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3951 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 20040 от 10.07.2017 г., подадена от В. Н. С. чрез адвокат Т. А. от АК – В. против въззивно решение № 732 от 11.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2040/2016 г. по описа на ОС – Варна, ГО, ІІ състав.
Ответницата по касация З. С. Я. чрез адвокат Г. Я. от АК – В. е депозирала отговор, като счита, че не са налице основания за допускане на обжалването.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение частично е отменено решение № 3063 от 26.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 5514/2014 г., по описа на РС – Варна, 7-ми състав – в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията по чл. 346 ГПК на В. Н. С., като вместо това е постановено осъждането на З. С. Я. да заплати на В. Н. С. на основание чл. 74, ал. 1 ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 3 540 лв., представляваща половината от сумата 7 080 лв., с която се е увеличила стойността на апартамент с идентификатор № 10135.2557.90.1.7, предмет на делбата, в резултат на извършените от В. Н. С. ремонти и подобрения в периода 2012 – 2013 г. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалите му части, с които : е отхвърлена молбата на В. Н. С. за поставянето в дял на недвижимия имот на основание чл. 349, ал. 1 ГПК; апартаментът, предмет на делбата, е изнесен на публична продан, както и претенцията по чл. 346 ГПК е отхвърлена за разликата над уважения от ОС размер от 3 540 лв. до пълния предявен от 5 420 лв.
За да постанови този резултат по отношение способа за извършване на делбата, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит по време на брака между страните, който е прекратен с развод. От брака няма родени деца. Възлагането по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК е допустимо при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) неподеляемото жилище е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2) упражняването на родителските права по отношение на децата от брака е предоставено на претендиращия възлагането съпруг и 3) този съпруг не притежава друго жилище. Предвид отсъствието на предпоставка № 2 възлагането е недопустимо, поради което неподеляемият имот следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК. По отношение на претенцията за заплащане на сумата 5 420,60 лв., представляваща половината от извършените в имота от В. Н. С. подобрения в периода 2012 – 2013 г. на обща стойност 10 841,20 лв. е прието, че по делото е доказано извършването на ремонт на жилището от касатора в релевирания период. Поначало отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията се уреждат съобразно чл. 72 и чл. 74 ЗС в хипотеза, когато съсобственикът е манифестирал намерение да владее имота само за себе си. Ако съсобственикът е извършил подобренията, без да е изменил намерението си, т.е. именно като съсобственик, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, когато за извършване на подобренията липсва съгласието на останалите съсобственици; ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, приложение намира чл. 30, ал. 3 ЗС, а ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията – съобразно правилата за неоснователното обогатяване. Доколкото касаторът е останал да живее в съсобствения имот след прекратяване на СИО, прието е, че той е извършил ремонтните дейности в качеството си на владелец на своята част и държател на частта на бившата съпруга, за която не е установено да е знаела, съответно да е изразила съгласие. Ето защо отношенията между страните следва да се уредят съобразно чл. 61 ЗЗД. Касаторът е действал и в свой интерес, поради което съсобственицата отговаря за поетите задължения, необходимите и полезни разноски само до размера на обогатяването й. Ето защо отговорността й се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. По делото е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните, съобразно което разходите за извършените подобрения възлизат на 9 086,19 лв., а след тяхното извършване стойността на имота се е увеличила със 7 080 лв., половината от която, т.е. сумата 3 540 лв., е присъдена на касатора, а за разликата над 3 540 лв. до пълния претендиран размер от 5 420,60 лв. е потвърдено постановеното от РС отхвърляне на предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция.
В представеното към касационната жалба изложение на касационните основания се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), като касаторът се е позовал на Р № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570/1985 г. на ВС, ІІ г.о., Р № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382/1994 г. на ВС, І г.о. и Р № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072/2010 г. на ВКС, І г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът не е формулирал правни въпроси, представляващи общо основание за допускане на касационното обжалване. С посоченото тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
За пълнота следва да се има предвид, че въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика по релевантните за случая правни проблеми, а именно – т. 4 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК (относно приложението на чл. 349, ал. 1 ГПК, идентичен по съдържание с чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./) и ППВС № 6/1974 г. (относно ликвидиране на отношенията между съсобственици, породени от подобряването на съсобствения имот), а така също и в пълно съответствие с цитираната от самия касатор практика (постановените при действието на отменения ГПК Р № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570/1985 г. на ВС, ІІ г.о. и Р № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382/1994 г. на ВС, І г.о. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072/2010 г. на ВКС, І г.о.), чиито постановки са възприети и с по-късно постановени по реда на чл. 290 ГПК актове, като например Решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1503/2010 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 132 от 09.11.2009 г. по т.д.№ 563/2008 г. на ВКС, I т.о.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 732 от 11.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2040/2016 г. по описа на ОС – Варна, ГО, ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: