О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 22.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3421 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №1882 от 29.10.2012г. по гр.д. № 470/2010г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 31.03.2010г. по гр.д. № 1881/ 2008г. в частта, в която са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 80 000 лева – на М. П. Илиева и в размер на общо 100 000 лева – на И. Ц. А. и Ц. Ц. А., ведно със законна лихва от датата на ПТП – 20.01.2007г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допускането на касационния контрол е обосновано с допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата не депозират отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е допустим и при уважен деликтен иск по чл.45 ЗЗД, позовавайки се на разрешението, дадено с Тълкувателно решение №1/ 06.06.2012г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСТК на ВКС. Изложени са съображения, че дори да е налице виновно съпричиняване на вредоностния резултат от двамата водачи на МПС, участници в ПТП, тяхната отговорност е солидарна, на основание чл.53, ал.1 ЗЗД, като увреденото лице може да претендира обезщетение от всеки един от солидарните длъжници. С оглед на това, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е функционална по отношение на отговорността на застрахования делинквент, решаващият състав е направил извод, че дори увреждането да е съпричинено от двама делинквенти, увреденото лице има право да претендира цялото обезщетение от застрахователя на един от тях. Изложени са и доводи за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу него искове по чл.422 ГПК. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от окръжния съд преценката на събраните по делото доказателства относно наличието на валидна и действаща застраховка и за размера на вредите. Правилността на тази преценка не може, обаче, да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. В останалата си част изложението е критика на Тълкувателно решение №1/ 06.06.2012г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСТК на ВКС, която не може да бъде обсъждана, тъй като на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателното решение се явява задължително за всички органи на съдебната власт.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1882 от 29.10.2012г. по гр.д. № 470/2010г. на Апелативен съд – София, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.