Определение №317 от 22.4.2019 по гр. дело №849/849 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 317

София, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 849 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ч. срещу решение № 7423 от 28.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 9351 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 400713 от 4.05.2018 г. по гр.д. №70798 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, II Г.О., 123 състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу Университета за национално и световно стопанство иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № ЧР-3737 от 16.11.2016 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, противоречие с материалния закон и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. В какъв срок се погасяват исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставането на работника или служителя без работа?
2. Може ли да се постанови решение по неистински доказателства?
3. Може ли да се постанови решение при незачитане на кумулативното приложение на разпоредбата на чл.193, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, която изисква изслушване на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание?
Ответникът по касационната жалба Университет за национално и световно стопанство поддържа становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 672 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. Г. Ч., която е работила като старши юрисконсулт в Университета за национално и световно стопанство, е била дисциплинарно уволнена със заповед № ЧР-3737 от 16.11.2016 г., връчена на 22.11.2016 г. С искова молба до Софийския районен съд, заведена на 8.12.2016 г., служителката е поискала отмяна на уволнението, но образуваното по тази молба производство е било прекратено с определение № 52450 от 2.03.2017 г. по гр.д. № 72021 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 42 състав, което е влязло в сила на 9.6.2017 г. Прекратяването на делото пресича възможността да се завърши процесът с решение и заличава с обратна сила процесуалните действия, извършени до прекратяването/Българско гражданско процесуално право, А.М., О. С., В. П., Р. И., девето преработено и допълнено издание от 2012 г., стр.485/. Отпадат с обратна сила правните последици на предявения иск, което означава, че давността за предявяване на иска за отмяна на уволнението не е била прекъсната.
Настоящото производство е образувано по жалба на М. Г. Ч. срещу заповедта за дисциплинарно уволнение, подадена на 24.07.2017 г. до Административен съд София-град. Този съд с определение № 5610 от 11.08.2017 г. по адм.д. № 8883 по описа за 2017 г. е приел, че се касае за трудов спор и е изпратил делото на Софийския районен съд по подсъдност. В отговора на исковата молба представителят на Университета за национално и световно стопанство е повдигнал възражение, че искът за отмяна на дисциплинарното уволнение е погасен по давност. В решението си Софийският районен съд е приел, че това възражение е основателно, тъй като от връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение/22.11.2016 г./ до предявяване на иска с жалбата до АССГ/24.07.2017 г./ двумесечният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ вече е изтекъл. Затова е отхвърлил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки извода за изтекъл давностен срок. Съдилищата не са се произнесли по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на касатора на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на служителката без работа.
При тези мотиви на съдилищата от решаващо значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който е предмет на касационно обжалване, е въпросът дали този иск е погасен по давност. Както в правната теория, цитирана от касатора, така и в практиката на ВКС/решение № 2053 от 9.01.2007 г. на ВКС, III Г.О., определение № 449 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 144/2010 г. и др./ е прието, че искът за отмяна на заповедта за уволнение трябва да се предяви в двумесечен срок. В противен случай този иск се погасява по давност на основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Следователно даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос съответства на трайната практика на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
В обжалваното въззивно решение липсва произнасяне по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, по тях не формирана сила на присъдено нещо, поради което те са извън обхвата на касационното обжалване. Ето защо въпросът в какъв срок се погасяват тези искове няма никакво значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и извършил преценка, че са спазени изискванията на чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание. Тези мотиви обаче са допълнителни и не са решаващи за изхода на спора, след като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение е погасен по давност. Следователно допускането на касационно обжалване по втория и третия въпрос не би променило крайния изход на спора, поради което е безпредметно.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 762 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7423 от 28.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 9351 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 400713 от 4.05.2018 г. по гр.д. №70798 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, II Г.О., 123 състав, за отхвърляне на предявения от М. Г. Ч. срещу Университета за национално и световно стопанство иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № ЧР-3737 от 16.11.2016 г.

ОСЪЖДА М. Г. Ч.-[ЕГН], да заплати на Университета за национално и световно стопанство-ЕИК:000670602, сумата 672/шестотин седемдесет и два/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар