3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 24.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 188/2012 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. Г. Д. против разпореждане от 12.03.2012г., постановено по ч.гр. д. № 23 по описа за 2012г. на Окръжен съд Сливен, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, подадената от него частна касационна жалба вх. № 1647 от 15.02.2012г. против определението по делото № 70 от 30.01.2012г.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира следното:
С разпореждане от 24.02.2012г. въззивният съд е констатирал нередовност на частната касационната жалба – невнасяне на дължимата държавна такса и непредставяне на изложение по чл.280 от ГПК и е дал указания за отстраняването им. С атакуваното разпореждане С. е установил, че разпореждането е съобщено лично на И. Г. Д. на 28.02.2012г., както и, че в указания срок не са изпълнени указанията за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и документ за внесена държавна такса.
В процесния случай, видно от данните по делото, жалбоподателят не е изпълнил дадените му от въззивния съд указания.
Основанията за допустимост на касационно обжалване се регламентират от чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и за да се произнесе за тяхното наличие, касационният съд следва да има с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК конкретно формулиран материално правен или процесуално правен въпрос от страната, като е посочено /т. 1/ дали този въпрос е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВС и/или ВКС, или /т. 2/ е разрешаван противоречиво от съдилищата, или /т. 3/ се касае до хипотеза, чието разрешаване и от ВКС, поради липса на практика по сходни хипотези към момента, би допринесло до еднакво приложение на закона и развитие на правото.
При данните по делото, позоваването на допуснати процесуални и материално-правни нарушения на въззивния съд безспорно не се покрива с изискванията на законодателя. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт, поради което правилно администриращият жалбата съд е акцентирал за точното изпълнение на това изискване на законодателя. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. На следващо място частната жалба следва да бъде придружена и от документ, удостоверяващ внасянето на следващата се държавна такса. В този смисъл въззивният съд е действал в рамките на вменените му от законодателя процесуални задължения и не са налице предпоставки за отмяна на постановения съдебен акт за връщане на частната касационна жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 279 във вр. с чл. 278 във вр. с 272 ГПК , Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.03.2012г., постановено по ч.гр. д. № 23 по описа за 2012г. на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :