О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 25.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 259/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. П. М. от гр. Р. срещу определение на ВКС, друг състав на четвърто гражданско отделение по ч. гр. д. № 553/2009 год..
Ответниците по жалбата Р. С. и Н. С. молят да бъде оставено в сила обжалваното определение като правилно.
След проверка, настоящият състав на касационния съд установи следното:
Производството по ч. гр. д. № 553/2009 г. е образувано по частна жалба на М. срещу определение на Русенския окръжен съд от 22. 4. 2009 г. по гр. д. № 286/2009 г., с което е оставена без уважение молбата на М. за допускане на обезпечение на предявения от нея установителен иск за собственост – предмет на гр. д. № 5239/2007 г. по описа на Русенския районен съд, чрез спиране на изпълнението по конкретно посочено изп. дело. Другият състав на касационния съд е приел, че частната жалба срещу въззивното определение на Русенския окръжен съд е недопустима поради липса на предмет, какъвто има предвид чл. 274 ал. 3 ГПК – съдебен акт, който прегражда развитието на делото, който дава разрешение по същество на друго производство или прегражда развитието на такова производство.
Настоящит състав на касационния съд счита за неправилен извода за недопустимост на частната касационна жалба. Разпоредбите по допускане на обезпечение, обезпечителните мерки и отмяната на обезпечението са обособени в Част четвърта на ГПК като самостоятелно производство, което се развива едновременно с исковото производство. Изричната законова регламентация на обезпечителното производство е обусловена от значимостта на интересите, които могат да бъдат предмет на защита по този ред. С оглед на това законодателят не изключва възможността, касационният съд да се произнася относно преценката за наличието или липсата на предпоставки за допускане на обезпечение. Произнасянето по този въпрос, обаче, може да бъде реализирано само при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както предвижда чл. 274, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения следва да бъде отменено определението на на другия състав на касационния съд, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. М. и съгласно чл. 278 ал. 2 ГПК, настоящият състав на касационния съд следва да се произнесе по тази жалба.
Настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на обжалване по частната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Към жалбата, вх. № 3911/13. 5. 2009 г. е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни актове към него и се твърди, че произнасянето на въззивния съд по искането за обезпечение касае точното тълкуване и правилно приложение на закона и е условие за единна съдебна практика. Оспорваното въззивно определение на Русенския окръжен съд от 22. 4. 2009 г., с което е отхвърлено искането на М. за допускане на обезпечение, не дава основание да се счита, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касация. Съдът е приложил точно закона като е преценявал обезпечителната нужда с оглед на вероятната основателност на иска и претендираната от молителката обезпечителна мярка. Представените към частната жалба решения и определения на съда по други дела, не сочат на противоречива съдебна практика, тъй-като се касае за различна и конкретна фактология, която е определяща при преценката за необходимост от обезпечение на иска.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 25. 09. 2009 г. по ч. гр. д. № 417/2009 г. на ВКС, друг състав на четвърто гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд № 164/22. 4. 2009 г. по ч. гр. д. № 286/2009 г. по частната касационна жалба вх. № 3911/13. 5. 2009 г. на М. П. М. от гр. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: