Определение №317 от 30.6.2011 по ч.пр. дело №285/285 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 317

С., 30.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№285 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №111 от 27.04.2011г. по гр.д.№22/11г. на ВКС, ІІ ГО е оставена без разглеждане касационната жалба на П. М. П. и Д. Ф. П. срещу решението от 27.05.10г. по гр.д.№435/10г. на Варненския окръжен съд. Съставът на ВКС е приел, че предявеният иск е за собственост на имот в местността „Кум тепе” в землището на [населено място]. Данъчната оценка на имота е 195,80лв. и това е цената на иска, съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията след изменението и с ДВ бр.100/21.12.2010г., не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000лв. При това положение обжалваното решение на Варненския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване.
Частна жалба срещу това определение е подадена от П. М. П. и от Д. Ф. П.. Те поддържат, че са подали две касационни жалби срещу въззивното решение и от определението на предходния тричленен състав не личи коя от тях е върната. Освен това – и двете жалби са депозирани в съда преди изменението на чл.280, ал.2 от ГПК с ДВ бр.100/21.12.2010г. и следователно това изменение не може да се приложи към тях. В старата редакция на текста, която е относима към тяхната жалба, законодателят не си служи с понятието „цена на иска”, а с понятието „обжалваем интерес”, което обаче е приложимо само за облигационни дела. Позовават се на практика на ВКС, според която обжалваемият интерес по вещни дела не се съизмерява с данъчната оценка на имота, още повече, че в случая тя е издадена от [община], която е ответник по предявения иск, а и срокът и е само до края на 2008г. – т.е. в момента тя не е актуална.
Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
Срещу решението по гр.д.№435/10г. на Варненския окръжен съд са подадени две касационни жалби от П. П. и Д. П., съответно от 01.07.10г. и от 19.11.10г. Доколкото обаче втората жалба само конкретизира оплакванията в първата, те следва да се разглеждат като едно цяло, както е сторил и предходният тричленен състав на ВКС.
Действително, двете жалби са подадени преди изменението на чл.280, ал.2 от ГПК с ДВ бр.100 от 21.12.10г. и следователно за тях се отнася старата редакция на текста, а не новата редакция, на която се е позовал предходният тричленен състав. Като резултат обаче обжалваното определение е правилно, тъй като в случая обжалваемият интерес е под 1000 лв. След известно колебание в практиката на ВКС по въпроса какво следва да се разбира под понятието обжалваем интерес при вещните дела, се установи единна практика, че той се съизмерява с данъчната оценка на спорния имот и само ако при завеждане на делото няма такава оценка, се взема предвид средната пазарна цена. Израз на тази практика са например определение №116/18.03.10г. по ч.гр.д.№122/10г. на ІІ ГО; определение №700 от 30.06.10г. по гр.д.№823/10г. на ІІ ГО; определение №11 по гр.д.№937/09г. на ІІ ГО; определение №289 от 22.06.2011г. по ч.гр.д.№250/11г. на І ГО, определение №106 от 18.03.11г. по ч.гр.д.№443/10г. на ІІ ГО и др. В настоящия случай данъчната оценка на имота е 195,80лв. – т.е. под 1000лв. и затова правилно касационната жалба срещу въззивното решение е била оставена без разглеждане. Без значение е обстоятелството, че оценката е издадена от [община], която е и ответник по предявения иск, както и това, че към настоящия момент тя не е актуална. Цената на иска, съответно – обжалваемият интерес, се определя към момента на предявяване на исковата молба, а към този момент данъчната оценка е била актуална. Освен това – [община] е компетентна да издаде данъчна оценка на този имот, а обстоятелството, че тя е и ответник по иска, не влияе върху верността на оценката, която не е била оспорена по делото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №111 от 27.04.2011г. по гр.д.№22/11г. на ВКС, ІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top