ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
София, 07.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5728 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт М.С. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 16.V.2013г. по в.гр.д. № 65/2013г., допълнено в частта за разноските с определение от 12.VІ.2013г.
Ответникът по касационната жалба Б. К. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ст.М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Третите лица – помагачи [фирма] и [община] не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 16.V.2013г. СОС е отменил решението на Маданския РС от 20.ХІІ.2012г. по гр.д № 284/2012г. /допълнено с решение от 05.ІІІ.2013г./ в отхвърлителната му част за разликата над 7000лв. до 10000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Б. К.А. още 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „двустранен слухов неврит, двустранна слухова загуба степен тежко чуване”, ведно със законната лихва от 07.ІІІ.2011г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която са присъдени 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване на ищеца от вибрационна болест първи към втори стадий. Решението е постановено при участието на [фирма] и [община] като трети лица – помагачи на ответника.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответното дружество като подземен машинист локомотив в мини и подземен минен работник през периода 18.ІІ.2008г. – 09.ІХ.2010г., както и че е работел и при третите лица-помагачи при вредности над пределно допустимите норми; за първи път заболяването е констатирано през 2010г.; с ЕР на ТЕЛК от 13.ХІІ.2011г. е прието, че ищецът страда от двете посочени вече професионални заболявания, обусловили 51% трайно намалена работоспособност; макар и малък, стажът му при ответното дружество е допринесъл за развитие на заболяванията; решението на ТЕЛК е задължително за страните, които в качеството си на работодатели са разполагали с процесуална възможност да го обжалват по реда на административното производство, като въпросът за причинно-следствената връзка между условията на труд, при които ищецът е работел при ответника и при третите лица-промагачи, и заболяванията не може да бъде пререшаван в настоящото производство; освен това съгласно заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и малкия трудов стаж при ответника е допринесъл за натрупване на заболяването.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. допустимо ли е при иск по чл.200 КТ по съдебен ред да се установява наличие на причинна връзка между заболяването на ищеца и условията на труд в ответното дружество при условие, че в протокола на НОИ – Р. за разследване на трудовата злополука е посочено, че няма констатирана такава причинна връзка и при липса на произнасяне по въпроса в ЕР на ТЕЛК; 2. допустима ли е претенция по чл.200 КТ, основана само на заключение на вещо лице по СМЕ и свидетелски показания, без да се изследва въпросът за наличието или липсата на произнасяне в ЕР на ТЕЛК или Н., установяващо професионалния характер на заболяването. Сочи се практика – две решения на състави на ВКС по гр.д. № 204/2009г. и по гр.д. № 652/2010г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
В разглеждания случай и по двата поставени от касатора въпроса въззивният съд не се е произнесъл.
По първия това е така с оглед решаващият извод, че въпросът за наличието на причинна връзка между условията на труд при ответното дружество и при третите лица – негови помагачи и заболяванията на ищеца е разрешен в административното производство с влязло в сила решение на ТЕЛК, с което е установено, че заболяванията са професионални. Този извод ксасаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, както не е релевирал като такова основание и непроизнасянето на въззивния съд по оплакването във връзка конкретно с протокол № 2/07.ІІІ.2011г. на НОИ-Р. /предшестващ постановяването на влязлото в сила ЕР на ТЕЛК/.
По втория въпрос няма произнасяне. Изводите в атакуваното решение не са основани само на заключение на вещо лице по СМЕ и на свидетелски показания, без да се изследва въпросът за наличието или липсата на произнасяне с ЕР на ТЕЛК или Н., установяващо професионалния характер на заболяванията, а точно обратното, решението е постановено при направена и съобразена констатация, че с влязло в сила ЕР на ТЕЛК е установен професионалния характер на заболяванията.
При това положение липсва основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка /посочване на правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в хипотезите по посочената разпоредба, обусловили изхода на спора/, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция – няма данни да е заплатил на процесуалния си представител уговорения с договора за правна помощ от 31.VІІ.2013г. размер на адвокатския хонорар /виж в тази връзка т. 1 от ТР № 6/2012г на ОСГТК/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд № 199 от 16.V.2013г. по в.гр.д. № 65/2013г., допълнено в частта за разноските с определение от 12.VІ.2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: