О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 09.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1363 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. срещу решение от 25.06.2010 г. по въззивно гр. дело № 8229/2009 г. на Софийския градски съд, с което, като е оставено в сила решение от 11.05.2009 г. по гр. дело № 136/2008 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], искове, както следва: главен иск по чл. 74, ал. 1 от КТ за признаване за недействителен, сключения между страните трудов договор № 1400/01.09.2004 г., поради липса на съгласие на касатора; евентуален иск по чл. 74, ал. 1 от КТ за признаване за недействителна клаузата в същия трудов договор по чл. 114 от КТ, като се приеме, че действителната уговорка е по чл. 67, ал. 1 от КТ; иск по чл. 128 от КТ общо за сумата 284.74 лв. за периода месец септември 2004 г. – месец март 2005 г. и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 90 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за същия период.
В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (включително и в последвалото го уточнение – с оглед изрично предоставената му от съда възможност) не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касаторът е посочил в изложенията си, че първоинстанционното и въззивното решения по делото са незаконосъобразни, като и с двете е прието, че сключеният между страните трудов договор не е недействителен, макар че при изготвянето му били нарушени редица повелителни правни норми и била опорочена волята на касатора. Сочи се и че първоинстанционното решение е порочно, защото въпреки че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че трудовият договор и други бланки били подписани от касатора по указание на ответника, а по-нататъшното им оформяне било извършено в централата на ответното дружество – работодател в София, след което били върнати на касатора, който не бил запознат с тях и не му били връчени екземпляри от тях, като той постъпил на работа преди изпращането им в София за окончателно попълване и оформяне, въззивният съд приел, че жалбоподателят е подписал трудов договор по чл. 114 от КТ. В тази връзка се поддържа, че са налице нарушения по чл. 63, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Изтъква се и че по делото били представени наряди за работа на касатора, подписани от представител на ответното АД – работодател, от които се виждало, че жалбоподателят работил по 180 и повече часа месечно, но въпреки това въззивният съд приел, че той е работил по 40 часа месечно, като този извод се сочи като необоснован в изложението. В последното се изтъква и че първоинстанционният съд отказал назначаване на вещо лице по делото, поискано от касатора, като въззивният съд не взел становище по този въпрос, което се сочи като грубо нарушение на процесуалните правила. По повод така изложеното, се поддържа наличието на допълнителните основания по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като се излагат твърдения и съображения в тази насока.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираните по делото писмени изложения (основно и уточнение) на касатора не съдържат изложение на общо основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Част от поддържаното в тях представлява преповтаряне и доразвиване на касационните основание по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които са наведени с касационната жалба. Тези касационни основания, обаче не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 25.06.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 8229/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.