ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
София. 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 271 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. груп ЕООД-Хасково против решение № 662/18.12.2008 г. по в.гр.д. № 1020/2008 г. на Пловдивски АС. , с което се потвърждава решение № 80/23.06.2008 г. по гр.д. № 132/2007 г. на Хасковски ОС. , с което по иска на Н. С. М. от София се прекратява И. груп ЕООД-Хасково на основание чл.398б,ал.3 ГПК-отм. и се осъжда за разноски и държавна такса.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор.
В касационната жалба се сочи, че АС. се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос-прекратяване на ТД по иск на взискател във висящо изп.производство, който въпрос е решен в противоречие с Р № 347/4.05.2005 г. по т.д. № 631/2004 г. на ВКС-ІІ т.о.
По повод представеното във въззивната инстанция постановление от 13.10.2008 г. на ЧСИ, че ответникът е изплатил дължимата сума и по отношение на него се прекратява производството по изп.д. № 146/2007 г., въззивният съд е приел, че това касае изпълнителното, а не исковото производство, тъй като не е платено в предвидения 3 м. срок.
Всъщност това е основният въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С. цитираното решение на ВКС-ІІ т.о. е прието следното: В производството по чл.398б,ал.3 ГПК-отм. в тежест на ТД-ответници е да докажат с надлежни писмени доказателства прекратяване участието на ограничено отговорния съдружник-длъжник в дружеството и съответно изплащане на взискателя частта от имуществото на длъжника, определена по реда на чл.125,ал.3 ТЗ, респективно за удовлетворяване вземането на взискателя. Само при наличие на такива доказателства, сезирания ОС. по седалището на ТД, или въззивният АС. в случай, че доказателствата са нови /чл.188,ал.3 във вр.с чл.205 ГПК-отм./, биха могли да отхвърлят иска.
Разпоредбата на чл.398б ГПК-отм. в общи линии е възпроизведена в чл.517 ГПК.
За прецизност следва да се отбележи че т.1 на чл.280,ал.1 ГПК включва задължителната практика на ВКС. , респ. ВС. до 1996 г., а също и практиката на тричленните състави на ВКС. при действието на новия ГПК. Досегашната практика на тричленните състави на ВКС. се включва в т.2.
Наличието на това решение обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 662/18.12.2008 г. по в.гр.д. № 1020/2008 г. на Пловдивски АС.
Указва на касатора в едноседемичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лв. по с/ка на ВКС. в БНБ. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата д.т. делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: