О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 31.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 138 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по к. жалба на Ц. Т. Г. срещу решение № 191 от 22.10.2009г. по гр.д. № 460/2009 г., на Апелативен съд- гр. В., с което е оставено в сила решение № 132 от 22.05.2009 г. по гр.д. № 186/2007 г., на Ловешкия окръжен съд и е уважен предявения иск от Т. П. Г. срещу Ц. Т. Г., за прекратяване на осиновяването, допуснато с решение от 03.05.1973 г. по гр.д. № 255/1973 г. на Районен съд-Троян, на основание чл.64, ал.1, т.3 от Семейния кодекс (СК).
Ответникът по жалбата Т. П. Г., чрез адвокат В е подал писмен отговор, с който оспорва изложените доводи и допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е неоценяем, поради което е без значение обжалваемия интерес. Касационната жалба е редовна и подадена от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е допустима.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в което не е формулиран изрично материалноправен въпрос. Касаторът е посочил въпроси, които обосновават отмяна на обжалваното решение на въззивния съд, поради неправилност–касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Апелативният съд е приел, че са установени обстоятелства, които представляват тежко провинение на осиновената Ц. Т. Г., изразяващи се в обвинения към ищеца, че е блудствал и изнасилвал дъщеря й и тези сведения са били разгласени, чрез участието й в телевизионно предаване до неограничен кръг лица, с което е причинила дълбоко разстройство в отношенията между осиновител и осиновен. Създадените отношения на недоверие и отчуждение са прекъснали нравствените връзки между родител и дете, което състояние не еднократно е причинявано по вина на осиновената и съставлява „тежко провинение”. Публичното обвинение в извършено престъпление е причинило психически и емоционален шок на осиновителя и са довели до взаимно неуважение. Независимо, че с влязла в сила присъда е оправдана по повдигнатото обвинение, настъпилият разрив в семейните отношения са основание да се приеме тежко провинение на осиновената, което е мотивирало съда да прекрати осиновяването.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като релевантните материалноправни въпроси, независимо че са от значение за съдържанието на съдебното решение, не са решени в отклонение с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК).
В приложението към касационната жалба е поставен общо въпроса задължителната сила на влязлата в сила присъда, която съдът е приел, че не променя изхода на делото. Основанието да се зачитат гражданските последици от деянието предполага тъждество между деянието в наказателното производство и деликта, чийто неблагоприятни последици също са предмет на доказване в гражданския процес (чл.300 ГПК). Поставянето на въпроса за тежкото провинение се решава от съда във всеки отделен случай, съобразно конкретните обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че осиновяването следва да се прекрати само в тези случаи, при които вината е основание да се ангажира наказателната отговорност на провинилия се. Съдът е длъжен да зачете влязлата в сила присъда на наказателния съд, но е съобразил и поведението на осиновената към осиновителя, което с оглед обвиненията пред неограничен кръг лица за извършено от него престъпление, прави нетърпими техните отношения. В случая не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приложените съдебни актове не са задължителни за съдилищата, тъй като не са постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК, поради което повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 22.10.2009г. по гр.д. № 460/2009 г., на Апелативен съд- гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.