О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317/2009
София, 24.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №168/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от С. Д. С. против решение №258/24.10.2008г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-д състав,постановено по гр.д. №4373/2004г. по описа на същия съд.
В изложението си по подадената касационна жалба,пункт първо римско от същата,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. Д. Ц.,в писменото си възражение,смята,че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване,поради което моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да обоснове хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът твърди,че съдът превратно е тълкувал разпоредбата на член 109 ал.1 от ЗС,което е довело до промяна на концепцията съгласно Тълкувателно решение №34/06.02.1985г. по гр.д. №10/1984г. на ОСГК на ВС по отношение необходимите предпоставки за упражняване на негаторния иск и защитата,която се постига чрез предявяването му. Наред с това се цитират няколко съдебни акта,постановени от ВКС,а именно:
-решение №216/04.03.1985г. по описа на ВКС,ІV гр.отд.,според което собственик на недвижим имот може да бъде задължен да прекрати или ограничи действията си върху имота,така че те да не пречат на обикновеното ползване на съседния имот,като последният не може да бъде задължен да премахне и премести съоръжения или сгради,които са допустими от закона,
-решение №1364/10.11.1993г. по гр.д. №1435/1993г. по описа на ВКС,ІV гр.отд.,което разглежда последиците от акта за легализация на незаконния строеж и неговото правно действие и правното положение,което се създава в резулатат на това,
-решение №316/18.02.2005г. по гр.д. №2746/2003г. по описа на ВКС,ІV гр.отд.,което предвижда,че за успешното провеждане на иска по член 109 от ЗС,не е достатъчно само че изградената в съсобственик УПИ постройка е незаконна,а е необходимо ищцът да докаже,че същата му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост,
-решение №190/05.04.1993г. по гр.д. №1669/1992г. на ВКС,ІVгр.отд,според което искът по член 109 ал.1 от ЗС е приложим и по отношение на незаконно постсроени сгради,но не и на такива,намиращи се в режим на търпимост по ЗТСУ,
– решение №1201/18.06.2002г. по гр.д. №1368/2001г. ВКС,ІVгр.отд.,според което се изисква установяването с доказателства по делото,че незаконно построените сгради накърняват и смущават пълноценното ползване на имота от неговия собственик,като се излагат аргументи,че не всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване и засягане на правото на собственост на съседа,тъй като горепосочената разпоредба на закона не съдържа такава презумпция.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че процесните постройки от допълващото застрояване-склад,работилница и навес,обозначени с № 4,5 и 6 от скицата към тройната съдебно-техническа експертиза,неразделна част от решението,които са изградени незаконно,пречат на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълен обем. Съдът е посочил,че изграждането на тези сгради от допълващото застрояване е извършено без строителни книжа и същите представляват незаконен строеж,които според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза са в нарушение на действащите нормативни разпоредби,като застроени по регулационната линия,а една от тях –стопанска постройка ,построена на регулационната линия между парцелите на ищцата и ответника,навлиза с 0,55 см. в парцела на ищцата,и по отношение на изграждането на същите са налице отклонения от действащите нормативи, отнасящи се до отстоянието до страничните регулационни линии и отстоянието от сградите в съседните имоти,а също и по отношение на вида и параметрите на това допълващо застрояване,неговата площ и местоположението му в имота. При това положение, съдът е стигнал до извода,че строителните правила и норми по ЗУТ и Наредба №5/1991г.,както и разпоредбите в тази връзка по отменените ЗТСУ,ППЗТСУ и Наредба №5/1995г.,чрез изискването за спазването им от собственика на недвижимия имот,поставят рамките на упражняване на това право на собственост,с оглед възможността на собственици на съседните имоти необезпокоявано да упражняват своите права,поради което така изградените процесни сгради очевидно застрашават и смущават ползването на съседния имот,което е обусловило и правния интерес на ищцата от предявяването на негаторния иск.
В случая произнасянето на съда по съществения материалноправен въпрос,свързан с нарушаването на правото на собственост на ищцата,като собственик на съседния парцел,в резулатат на извършеното незаконно сторителство,не е в противоречие с практиката на ВКС,напротив,постановено е в съответствие със същата. Съгласно предвиденото в цитираното от касатора Тълкувателно решение №31/1984г.,свързано с допустимостта на иска по член 109 ал.1 от ЗС,в случаите на извършен строеж без разрешение,както е в настоящия случай- осъщественият строеж от ответника на процесните сгради,заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията,които произтичат от неговото право на собственост от създаденото състояние,когато то е нетърпимо според закона. Следователно, твърденията на касатора в изложението по допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,свързано с неправилно тълкуване на закона и промяна на концепцията ,изложена в горепосоченото тълкувателно решение,са напълно неоснователни. Решаването на съществения въпрос от въззивния съд,с постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС,според която се приема,че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на съседа,което може и следва да бъде защитено с иск по член 109 от ЗС,без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост,както се приема в решение №1291/16.11.1992г. по гр.д. №1038/1992г. по описа на ВКС,ІV гр.отд. Следователно,според приетото с тази практика,със самото построяване на сгради на отстояние по-близко от допустимото или в нарушение с това,предвидено в строителните правила и норми,са осъществени неоснователни действия по смисъла на член 109 ал.1 от ЗС,които пречат на собственика на упражнява своето право. Ето защо,не е налице основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №258/24.10.2008г. на Софийски градски съд,Гражданско отделение,ІІ-д състав,постановено по гр.д. №4373/2004г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: