О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София 11.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1401/2016г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. А. и Б. О. Х., подадена от пълномощника им адвокат Р. Н., срещу въззивно решение №169/25.11.2015г. по гр.дело № 226/2015г. на Силистренския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Твърди се, че макар касаторите да са сезирали въззивния съд, че Б. Х. има сключен граждански брак, то съпругата на последния не е била конституирана като необходим другар. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не се касае за необходимо другарство в процесса, тъй като давността е изтекла по време на брака на Х. и неговата съпруга. Нарушен е и материалният закон, тъй като въззивният съд не е съобразил, че касаторите са станали собственици по давностно владение и не са били държатели на имота. Прилагат се решения на ВКС и ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 104/2015г. по гр.д. № 484/2014г. на РС – Дулово, с което е допусната делба на земеделски имоти, /подробно описани/ между следните лица и квоти: И. Б. – 30/120 ид.ч., Н. Р. – 15/120 ид.ч., Д. А. – 15/20 ид.ч., А. Г. – 12/120 ид.ч., А. Х. – 4/120 ид.ч., С. А. – 4/120 ид.ч., С. А. – 4/120 ид.ч., Б. Х.– 12/120 ид.ч., С. Х. – 12/120 ид.ч., Ю. Х. – 3/120 ид.ч., Г. М. – 3/120 ид.ч., С. Е. – 3/120 ид.ч. и С. А. – 3/120 ид.ч. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на общия наследодател А. Б. , поч.1962г.. като ищецът И. Б. е негов внук /син да починалия му син А./. Ответниците Н. Р. и Д. А. са наследници на сина на А. – Я.. Останалите ответници са наследници на починалата дъщеря на А. – А.. Процесните земеделски земи /ниви/ са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. Б.. По възраженията на ответника Д. А., че е придобил по давност 7.000/12.000 ид.ч. от нивата с площ 12 дка, м.Ч., съставляваща имот № 016015 и на ответника Б. Х., че е придобил по давност 9.000/11.000 ид.ч. от нива от 11 дка, м.К. Е., съставляваща имот №040015, въззивния съд след като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че основанието на което върху имотите е установена фактическа власт от тези ответници, е наследяване и те имат качеството на държатели наидеалните части на останалите сънаследници в съответното коляно.Презумпцията на чл.69 ЗС в този случай е оборена. Не е доказано отблъскване владението на останалите сънаследници, както и действия, обективиращи промяната в намерението на тези ответници да своят имота, които действия да са манифестирани пред останалите сънаследници. Не са установени действия, обективиращи спрямо останалите съсобственици намерението им да променят основанието си от държане на техните идеални части /на останалите наследници/ във владение за себе си, отричайки по този начин собственическите им права. /В този смисъл и ТР № 1/6.08.12г., ОСГК, ВКС./
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се съдържат касационни оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, сочи се противоречие с решения на ВКС, без обаче да конкретизира за какви точно правни въпроси се касае. Доколкото посоченото може да бъде доуточнено като правни въпроси, то следва да се приеме, че те не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС по отношение прилагане разпоредбата на чл.69 ЗС като е приел, че презумпцията е оборена и ответниците /касатори/ трябва да докажат /което не са сторили/, че са демонстрирали манифестиране на намерението си към другите сънаследници за своене на техните части. След като не са завладели частите на последните, то в тяхна полза не е текла и придобивна давност. При това положение въпросът дали съпругата на единия съделител следва да бъде конституирана в производството по съдебна делба, поради твърдението, че придобивната давност е изтекла по време на брака им, не е решаващ за изхода на делото.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма такова искане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №169/25.11.2015г. по гр.дело № 226/2015г. на Силистленския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: