О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
[населено място],15.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1369 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Л. Т., чрез адв.П. К. срещу определение №1184/04.04.2019г., постановено по ч.гр.д. №1562/2019г. на Апелативен съд-София, ГО, 4 състав, с което е оставена без уважение жалбата й срещу определение от 03.02.2019г. по гр.д.№1170/2019г. на СГС, ГО, І-17 състав за прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането му по подсъдност на ОС-Габрово.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Твърди, че са допуснати нарушения на Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г., който е пряко приложим, като излага доводи, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК не съответстват на разпоредбите на регламента и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касационната жалбоподателка сочи следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и от значение за точното прилагане на европейското законодателство:
1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?
2. Като се имат предвид текстовете на чл.11, чл.12, чл.13, пар.2, т.15 от раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?
4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?
5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката прави и искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приема, че предмет на делото е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” /иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ/. Ищцата претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило в [населено място], като съдът намира, че с последната редакция на чл.115, ал.2 ГПК, в сила от 07.08.2018г., е уредена изборна местна подсъдност на този иск- по настоящ или постоянен адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие, за която съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание /чл.119, ал.3 ГПК/. Като съобразява, че и застрахователното събитие, и постоянният и настоящ адрес на ищцата са в района на ОС-Габрово, САС приема, че този съд е компетентен да разгледа предявените искове. Излага и съображения за неприложимост на Регламент (ЕС) №1215/2012г., тъй като той урежда международната компетеност по граждански и търговски дела. Родовата и местна подсъдност в рамките на отделните държави-членки се урежда от националното им право.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което намира приложение и по отношение на частните касационни жалби съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Всички поставени от жалбоподателката въпроси са във връзка с изложените в частната касационна жалба доводи, че ищцата може да предяви пряк иск срещу застрахователя на делинквента и пред съда по седалището на застрахователя на основание чл.105 ГПК, и че изменените разпоредби на чл.115 и чл.119 ГПК са в противоречие с раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Тези въпроси не са обуславящи за преценката на съда и не са от значение за повдигнатия спор, тъй като определянето на местната подсъдност е аргументирано с приложимия процесуален закон – чл.115, ал. 2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г./ и неприложимостта на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. При липсата в исковата молба на твърдения за трансграничен елемент в процесните правоотношения, съдът е изложил доводи, че процесуалната уредба на местната подсъдност е от компетентността на държавите членки на ЕС и правилата за международна компетентност на съдилищата, уредени в Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, нямат отношение към нея. В обжалваното определение няма изложени мотиви относно твърденията на частната жалбоподателка за ограничаване на правата на пострадалото лице, включително и на правото му да бъде защитавано от вече упълномощен адвокат /с кантора в седалището на застрахователя/, респ. по поставените в тази връзка въпроси.
С оглед изложеното ВКС намира, че по отношение на поставените въпроси не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Не е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По основният процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.115, ал.2 ГПК /редакция след изменението, обн. ДВ, бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г./ има формирана практика на ВКС. С определение №536/31.12.2018г. по ч.т.д. №2917/2018г. ВКС, ТК, І т.о. приема, че с изменението на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на специалната местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищеца. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3 във връзка с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Посочената практика се споделя от настоящия съдебен състав и поради липсата на промени в законодателството и обществените отношения не се налага да бъде променяна. При спор за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на територията на държава членка на ЕС в резултат на ПТП, причинено при управление на МПС, регистрирано в същата държава, които вреди са претърпени от гражданин на тази държава, а ответникът е застрахователно дружество със седалище в същата държава членка, липсва трансграничен елемент. По отношение на този спор местната подсъдност се определя от правото на конкретната държава членка, тъй като само международната компетентност, т.е. процесуалните отношения с международен елемент се урежда от нормите на Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и Съвета.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По същите съображения е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване по чл.628 ГПК. Тълкуването на нормите на регламента, визирани в частната касационна жалба, не е от значение за правилното решаване на настоящето дело.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1184/04.04.2019г., постановено по ч.гр.д. №1562/2019г. на Апелативен съд-София, ГО, 4 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Л. Т., чрез адв.П. К. за отправяне на преюдициално запитване по чл.628 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.