3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 16.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 979/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. В. – ЕТ с фирма “К. – К. Д.” – [населено място] срещу Решение № 111 от 12.VІІ.2010 г. по т.д. № 252/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 7 от 10.ІІІ.2010 г. по т.д. № 259/ 2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу ЗК ”Единство” – [населено място] за 29 631.43 лв. – вреди (пропуснати ползи) за обработка на земеделска земя, от която 5715 лв. – за стопанската 2003 г. – 2004 г. за 127.664 дка и 23 916.43 лв. – за стопанската 2004 г. – 2005 г. за 498.259 дка, както и евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД за същите суми, с оплакване за необоснованост и неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага оплакване за необоснованост и незаконо -съобразност, в подкрепа на което сочи практика на ВКС: Р.№1081/ 5.ХІ.2008 г. по гр.д. № 3259/ 2007 г. за успешно провеждане на иск по чл. 59 ЗЗД, Р.№1085/ 15.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 1077/2006 г. за доказателствената тежест по иск за неоснователно обогатяване и Р.№1113/2.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 1071/2006 г. по иск за обезщетение за ползване след прекратяване на наемен договор. Жалбоподателят поддържа, че решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като практиката на съдилищата е непроменена и не следва да се прилага друга практика спрямо спора на страните и едностранчиво и незаконосъобразно да се тълкуват фактите и доказателствата, за решаването на който спор законът дава категоричен отговор, като точното му прилагане има значение за страните по делото, и за развитие на правото. В Допълнение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че материалноправният въпрос: налице ли е обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, като кумулативната им даденост и наличните доказателства водят до позитивно решение, и процесуалноправният въпрос: за съжденията на съдебната инстанция, които са едностранчиви и неясни, са въпроси, които имат значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба ЗК ”Единство” – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК в редакция Д.в. бр.59/ 2007 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят, като сочи съдебна практика по искове по чл. 59 ЗЗД и по чл. 236 ЗЗД, и за доказателствената тежест на страните по иска за неоснователно обогатяване, не излага кои са разрешените от въззивния съд въпроси и защо счита, че са решени в противоречие с установената съдебна практика и че са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението, не са основания за допускане на касационно обжалване.
С изложеното в Допълнение към касационна жалба, че материалноправният въпрос е налице ли е обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, като кумулативната им даденост и представените доказателства водят до позитивно решение, фактически жалбоподателят не сочи кой е разрешеният правен въпрос, релевантен за делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Произнасянето от съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за спора правен въпрос – общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора, от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, и от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване.
Изложеното от жалбоподателя за съжденията на съдебната инстанция, и оплакването, че същите са едностранчиви, и че е неясно как съдът е стигнал до направените изводи, не съставлява процесуалноправен въпрос, който да има значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. За задължението на съда да изложи съображенията си, като обсъди доводите на страните и релевантните за спора доказателства, има задължителна съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 111 от 12.VІІ.2010 г. по т.д. № 252/ 2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: