ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
София 17.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 304/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Д. М. В. – Е. с фирма “Д” – гр. П. срещу Определение № 319 от 10.VІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 518/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателката иска да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото и да се разпореди да се даде ход на делото.
В изложение на основанията за допускане на касационна жалба жалбоподателката излага съображения в подкрепа на довода, че казусът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – правната квалификация на иска се определя от съда и неточности при определянето й не са основание за връщане на исковата молба, а с изискването да се определи обема на наследството и да се представят доказателства затова, съдът поставя непреодолима бариера пред ищеца.
Ответниците по частната жалба Б. А. Д. и Г. Б. Д. – двамата от гр. П. оспорват същата като неоснователна, както и че не са налице условия за допускане на касационно обжалване, по съображения, изложени в писмени отговори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, че пред въззивната инстанция обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила Определение от 30.VІ.2008 г. по гр.д. № 2256/ 2008 г. на Плевенски районен съд, с което е върната исковата молба. Изложени са съображения, че е предявен иск за обявяване относителна недействителност на отказа на длъжника от наследството, останало след смъртта на баща му А. Д. , по отношение на ? ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот, какъвто е недопустим, че ищецът следва да уточни обема на наследствената маса, за което първоинстанцион – ният съд е оставил исковата молба без движение. Съдът е посочил, че е допустим иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на отказ от наследство на длъжника, с който се уврежда кредиторът, но не е допустим иск за отмяна на отказ от наследство по отношение на определен недвижим имот, респ.на ид.ч. от него. Съдът е заключил, че нередовността на исковата молба не е отстранена, тъй като ищецът поддържа, че иска обявяване на отказа от наследство по отношение на определен недвижим имот, който иск е недопустим и правилно исковата молба е върната.
Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос е съществен – допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителен спрямо кредитора отказ от наследство и в какъв обем – но този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание чл. 280 ал. 2 т. 3 ГПК, каквото сочи жалбоподателката, а се разглежда противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Предявен е иск за обявяване недействителен спрямо ищцата, като кредитор, извършеното от ответника – длъжник – правно действие – отказ от наследство, останало след смъртта на баща му – което действие уврежда кредитора. Когато ищцата иска обявяване за недействителен спрямо нея отказа от наследство, направен от Б. А. Д. – неин длъжник, като сочи, че последният има наследствени права в размер на ? ид.ч. от конкретен недвижим имот, от това не следва, че искът по чл. 135 ЗЗД е за конкретен недвижим имот, а не за относителна недействителност на отказа от наследство. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че с оглед следващата се държавна такса, ищецът трябва да конкретизира обема на наследствената маса, на което основание исковата молба е била оставена без движение и впоследствие – върната, което е потвърдено с обжалваното определение. Цената на иска по чл. 135 ЗЗД не е цената на активите на наследството, тъй като последното включва и пасиви, и отказът от наследство се отнася и до активите, и до пасивите на наследството. В случая държавната такса е следвало да бъде определена от съда при условията на чл. 69 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 319 от 10.VІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 518/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд и Определение от 30.VІ.2008 г. по № 2256/ 2008 г. на Плевенски районен съд за връщане на исковата молба.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: