О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр. София, 17.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1551 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 66 от 10.02.2014г. по т.д. № 1342/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 379 от 04.10.2013г. по т.д. № 22/2013г. на Окръжен съд Смолян за отхвърляне на предявените от касатора против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 39 312 лева, от които 37 440 лева, представляващи главница по неизплатено задължение, обективирано в чл.9 вр. чл.2, ал.2 вр. чл.1,т.1 от сключения между страните договор за инженеринг и строителство № 108/09.12.2008г. и представена проформа фактура от 07.01.2009г., и 1 872 лева, представляващи договорена неустойка, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че по делото е безспорно доказано наличието на приемане без възражение от страна на възложителя – ответник по иска, на извършената работа по изработване на идейния проект и поради това възложителят дължи заплащането на цената на проекта на стойност, определена в чл.3, ал.2 от договора, в размер на 37 440 лева. Твърди, че възложителят дължи да заплати и договорената неустойка в размер на 5% върху главницата. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че работата не е била предадена в пълен обем, като е счел за доказани възраженията на ответника, че проектът не е бил в цялост, въпреки липсата на доказателства за това. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Правния въпрос относно прилагането на разпоредбите на чл.264 и чл.266 ЗЗД – следва ли да бъде извършено плащане при наличие на писмен приемо-предавателен протокол, от който е видно, че изпълнителят е предал на възложителя работен проект, като в протокола изрично е записано, че възложителят е приел проекта без възражения и забележки;
2. Правния въпрос относно прилагането на разпоредбите на чл.370 ГПК вр. чл.264, ал.3 ЗЗД – допустимо ли е възложителят да оспори приетата работа, че не е изпълнена в пълен обем, едва след образуване на съдебното производство и то извън процесуално определените за това срокове;
3. Правния въпрос относно прилагането на разпоредбите на чл.153-чл.162 ГПК – допустимо ли е единствено с въвеждане на твърдения, без ангажиране на други доказателства, да се приеме, че писменият приемо-предавателен протокол няма обвързваща сила и доказателствена тежест;
4. Правния въпрос относно прилагането на разпоредбите на чл.193 и чл.194 ГПК – допустимо ли е при неоспорен по предвидения в ГПК ред писмен документ да бъде игнориран от доказателствата по делото.
Ответникът по касация [община] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Поради това моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено възникването на договорно правоотношение между страните по договор за инженеринг в строителството № 108, сключен на 09.12.2008г. по реда на ЗОП, с който ищецът като изпълнител се е задължил да изработи проект за ремонтни СМР съгласно задание за инвестиционно проучване и проектиране на обект „Пълен инженеринг на обект „К. на дере Горно Черково, [населено място], общ. С.”, като предмет на спора е само тази първа фаза по изработка на проекта. Въззивният съд е изложил съображения, че в срока по чл.367 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, но това съгласно чл.370 ГПК няма за последица лишаване на ответника от правото му да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените и ангажирани от ищеца доказателства. Приел е, че въпреки дадените му с доклада на първоинстанционния съд указания, че ищецът носи доказателствената тежест да установи надлежното изпълнение на проектирането и приемането на работата от ответника, от ищеца не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно точното изпълнение на неговото задължение да изготви проект за ремонтни СМР съгласно задание за инвестиционно проучване и проектиране – Приложение № 1 към договора от 09.12.2008г.. Съобразил е направеното от ответника оспорване да му е предаден проект, съдържащ документация, съгласно която може да се реализира строежът, като е приел, че ищецът не ангажира доказателства за установяване на надлежно изпълнение на работата. Въззивният съд е обсъдил представения от ищеца с исковата молба в копие приемо-предавателен протокол, според който на 07.01.2009г. в договорения срок за изготвяне на проекта изпълнителят е предал на възложителя само два проекта във фаза работен проект за обекта– инженерно-хидрогеоложко проучване – 1 брой и хидротехнически– 1 брой, и възложителят е приел само тези работни проекти по описаните части. Съдът изрично е посочил, че не са необходими специални знания, за да се установи, че изготвените и предадени инженерно-хидрогеоложко проучване и хидротехнически проект не представляват проект за ремонтни СМР съгласно задание за инвестиционно проучване и проектиране – Приложение № 1, изработването на какъвто проект изпълнителят дължи съгласно чл.1, т.1 от договора от 09.12.2012г. и съгласно какъвто проект след това трябва да изпълни и самите СМР по чл.1, т.2 от договора. Приел, че не са необходими специални знания, за да се констатира, че предадените с проокола от 07.01.2009г. документи не изпълняват изискванията за работен проект по чл.23 и чл.24 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищецът неоснователно претендира заплащане на възнаграждение за изпълнена работа за изготвяне и предаване на проект съгласно чл.1, т.1 от договора, поради което предявеният иск е неоснователен, а следователно е неоснователен и акцесорният иск а неустойка за забава.
Въззивният съд е обсъдил направеното във въззивната жалба на ищеца оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.370 ГПК и е приел това възражение за основателно, като е изложил съображения, че поради пропускане на срока за отговор доказателствените искания на ответника са преклудирани и с оглед на това не следва да се обсъжда заключението на допуснатата от първоинстанционния съд в с.з. на 30.07.2013г. СТЕ. Въззивният съд е приел обаче, че липсата на подаден в срок писмен отговор не освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, както и несъмнено неподаването на отговор по чл.367 ГПК не лишава ответника от правото да заяви становище по иска, нито освобождава съда от задължението да обсъжда събраните по делото доказателства с оглед твърденията и доводите на ответника с цел установяване на истината и законосъобразното решаване на спора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси относно задължението на възложителя да заплати възнаграждение за приетата работа и относно възможността да оспори приетата без възражения работа в призводството по предявения иск за заплащане на възнаграждение са разрешени от въззивния съд при съобразяване на конкретните факти по спора и събраните за тях доказателства. Въззивният съд е приел, че претендираното възнаграждение за извършена работа не се дължи, тъй като не е налице изпълнение на поетото с договора задължение – изготвените и предадени инженерно-хидрогеоложко проучване и хидротехнически проект не представляват проект за ремонтни СМР съгласно задание за инвестиционно проучване и проектиране – Приложение № 1, изработването на какъвто проект изпълнителят дължи съгласно чл.1, т.1 от договора от 09.12.2012г. и съгласно какъвто проект след това трябва да изпълни и самите СМР по чл.1, т.2 от договора, и не изпълняват изискванията за работен проект по чл.23 и чл.24 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Вззивният съд не е приел за доказано изпълнението на възложената работа и приемането й от ответника без възражения, с оглед на което формулираните от касатора въпроси са некоректно поставени и се явяват неотносими към решаващите изводи на съда. Преценката на конкретните факти по делото, относими към доказване на изпълнението на договора и приемането на работата от възложителя, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Процесуалноправните въпроси, отнасящи се до доказателствената сила на представения с исковата молба приемо-предавателен протокол при липса на направено оспорване на този документ и на ангажирани други доказателства, не са важни за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил това доказателство и не е отрекъл доказателствената му сила, поради което е приел за установено, че ищецът е предал на ответника описаните в приемо-предавателния протокол документи – работни проекти по описаните в протокола части. Извода си за неоснователност на предявения иск съдът е обосновал с несъответствието на предадената с протокола работа с възложената с договора и с изискванията на чл.23 и чл.24 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдъранието на инвестиционните проекти. Следователно въззивният съд е обсъдил представеното от ищеца и неоспорено от ответника доказателство – приемо-предавателен протокол, приел е за установени отразените в него обстоятелства за частично изпълнение, но е приел, че това доказателство е недостатъчно да докаже пълното изпълнение на сключения договор, доказателствената тежест за което е на ищеца.
Не е налице и поддържаното от ищеца допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай касаторът, позовавайки се на твърдяната от него неправилност на въззивното решение, е посочили бланкетно, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 236.24 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 10.02.2014г. по т.д. № 1342/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [община] сумата 1 236.24 лева /хиляда двеста тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: