О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 18.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на 17 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1394 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. Ц. Т., подадена чрез пълномощника му адв.Н. Г. в срока по чл.275 ал.1 ГПК против Определение №70 от 5.03.2015 год., постановено по т.д.№ 438/2015 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. Т. против решението, постановено по гр.д.№194/2014г. по описа на Окръжен съд –Монтана. С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на Й. Т., приемайки че същата е недопустима на основание чл.280 ал.2 ТПК във вр. с чл.286 ТЗ.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, след което следва да се продължат съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба. Сочи се, че искът по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК е установителен, което обуславя определянето на спора като „граждански”, а не „търговски”.
В отговора на частната жалба, подадена в срока по чл.276 ал.1 ГПК от адв.П. Петров като пълномощник на ответника по жалбата [фирма], се излагат съображения в подкрепа на тезата, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
Частната жалба на Й. Т. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С исковата молба от 18.12.2013г. ищецът [фирма] е предявил установителен иск против Й. Ц. Т. за сумата 5 901.44 лв. по реда на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ГПК за установяване на вземане, произтичащо от неизпълнение на договор за лизинг. Търговският характер на сделката произтича от разпоредбите на чл.286 ал.1 и ал.2 от ТЗ. Договорът, чието неизпълнение е основание за претендираното вземане, е сключен от търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Лизингодателят е търговец по см. на чл.1 ал.1 т.15 ТЗ и е без значение съобразно чл.286 ал.2 ТЗ, че другата страна по договора е физическо лице. Правилно касационният състав е приел търговския характер на сделката, обуславяща квалифициране на делото като търговско. На тази база и с оглед обстоятелството, че цената на иска е под 10 000лв. законосъобразно на основание чл.280 ал.2 ГПК е прието, че касационната жалба е недопустима.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че установителният характер на иска по чл.422 ал.1 ГПК определя делото като гражданско. Видът на иска – установителен, коститутивен или осъдителен е без значение за определяне характера на спора по см. на чл.280 ал.2 във вр. с чл.286 ТЗ. Отделно следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК не представлява основание на иска, а визира единствено правилата за исково производство като част от заповедното производство. Основанието на исковата претенция е неизпълнението на търговска сделка, обстоятелство което е меродавно за квалифициране на делото като търговско.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №70 от 5.03.2015 год., постановено по т.д.№ 438/2015 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. Т. против решението, постановено по гр.д.№194/2014г. по описа на Окръжен съд –Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.