О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№318
гр. София, 18.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 52 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №328 от 05.10.2017г. по гр.д. № 432/2017г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 05.05.2017г. по гр.д.№ 98/2016г. на Ивайловградски районен съд за признаване за установено по отношение на В. К. К., че [фирма] ЕИК[ЕИК] е собственик на земя с площ 1780 кв.м., върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от поземлен имот № 165004, сега ПИ с идентификатор 65677.165.4 по кадастралната карта на [населено място], представляващ нива с площ 5781 кв.м. в местн. „К. ува”, която обособена част е заключена между точки А-Б-В-Г на комбинираната скица на вещото лице Д. на л. 22 от делото.
Касационната жалба е подадена от В. К. К. чрез пълномощника адв. Г.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по доводите във въззивната жалба и следва ли да обсъди събраните по делото доказателства; 2/ длъжен ли е съдът при изменение на иска да даде едномесечен срок за отговор на ответника по изменението и да разпредели доказателствената тежест по него; 3/ допустимо ли е апортна вноска – недвижим имот, да не бъде индивидуализирана като обект на правото на собственост, да не е отразена в устава на търговското дружество, да не е вписана в Търговския регистър и има ли в такъв случай вещен ефект; посочването на апортната вноска в удостоверението за актуално състояние доказва ли извършването й; 4/ разпоредбата на чл. 45а ППЗСПЗЗ, приета с изменението в ДВ бр. 122/1997г. идентична ли е с разпоредбата на чл.52, ал.8 ППЗСПЗЗ в редакция до изменението в посочения Държавен вестник; 5/ промяната в наименованието на държавен орган формално обстоятелство ли е по отношение на неговата правосубектност и следва ли при такава промяна да е налице ново упълномощаване за извършване на сделки по чл. 45а ППЗСПЗЗ или упълномощаването за сделки по чл.52, ал.8 ППЗСПЗЗ/в отменена редакция/ е валидно. Спрямо първите четири въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма] е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. Г., като изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост относно обособена част от поземлен имот, която е заета с оранжерии. С договор от 02.04.1998г. Държавата, представлявана от упълномощено лице от министъра на земеделието и хранителната промишленост, продава на ЗК”Земя”-С. 4,346 дка държавна земя, съставляваща парцел V от парцеларния план на ТКЗС, върху която са построени оранжерии с отоплителна инсталация на заличеното ТКЗС „Заря”. Договорът е сключен на основание чл.52, ал.8 ППЗСПЗЗ. Този имот – оранжерии и парцел е внесен като непарична вноска в капитала на ищцовото дружество [фирма] през 2010г. – видно от удостоверението от Търговския регистър, където имотът е посочен под № 23.
Същевременно, с Решение № 2001 от 25.06.2000 г. Поземлена комисия-С. е възстановила на А. С. Г. с план за земеразделяне собствеността върху нива от 5,782 дка в местн. „К. ува”, представляваща имот № 165004. С нотариален акт от 19.05.2015г. за собственик на имота по завещание е признат ответника В. К. К..
Приетата техническа експертиза установява, че част от парцел V, а именно площ от 1,780 дка, оградена с метална мрежа и застроена с оранжерии, попада във възстановения имот № 165004.
Основното възражение, поддържано от ответника е за нищожност на договора от 02.04.1998г. поради липса на съгласие, основание и форма. Твърди се, че към момента на сключване на договора законовото основание за продажба на земя, върху която има постройки, бивша собственост на ТКЗС, е отменено и не съществува друго основание за придобиване на собствеността; също така счита, че представляващият държавата по сделката не е имал представителна власт, както и че земята не е апортирана в капитала на дружеството. Решаващият съд е намерил възраженията на неоснователни. Посочил е, че и след измененията в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в ДВ бр. 98/1997г. и 122/1997г. съществува правна възможност за придобиване на държавна земя, върху която са построени сгради и съоръжения и тя е уредена в чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.45а ППЗСПЗЗ.С оглед на това посоченото в договора погрешно правно основание /чл. 52, ал.8 ППЗСПЗЗ, която разпоредба е съставлявала правното основание за такива сделки до измененията на закона и правилника в края на 1997г./ не води до извод, че договорът противоречи на закона. По отношение представителството на Държавата съдът е приел, че посочването на министъра на земеделието и хранителната промишленост, вместо министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, не обуславя липса на съгласие, тъй като се касае до един и същ държавен орган, но с променено наименование. На следващо място съдът е счел, че е спазена както формата, така и предвидената в нормативните актове процедура за сключване на договора. Парцеларният план на „Стопански двор – овощна градина” в землището на С. е изработен и приет през 1994г., при тогава действащата уредба, и с него са определени необходимите прилежащи площи към сградите.
Въз основа на тези изводи съдът е заключил, че ищецът [фирма] е собственик на парцел V от парцеларния план на Стопанския двор „Овощна градина“ на [населено място] с площ от 4,346 дка, включително на спорните 1,780дка. Тази спорна площ неправилно е включена в имот № 165004 с площ от 5,782 дка в м.”К. ува” и е възстановена на ответника.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
На първо място е поставен процесуалният въпрос за задължението на съда да изложи мотиви по доводите във въззивната жалба и да обсъди събраните по делото доказателства /в изложението въпросите са два: 1.1 и 1.2, но съдържанието им е идентично/. Те са обосновани с оплакването, че съдът не е разгледал всички наведени от ответника по иска, сега касатор, основания за нищожност на договора от 02.04.1998г. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е обсъдил визираната нищожност, както поради противоречие със закона, така и поради липса на форма и на основание. Несъгласието на касатора с правните изводи на съда не може да предизвика допускане на касационен контрол по посочения процесуален въпрос.
Следващият правен въпрос се отнася до допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска чрез прибавяне на ново алтернативно основание за собственост на ищеца – придобивна давност. Изтъква се, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на ответника не е даден едномесечен срок за отговор на въведеното ново основание, а съдът само е допълнил доклада с изменения иск и е разпределил доказателствената тежест по него. От една страна, видно от протокола от съдебното заседание на 08.02.2017г. пред Ивайловградски районен съд, че съдът е отказал да определи на ответника едномесечен срок за отговор по изменението, но му е дал възможност в срока на отлагане на делото да изрази писмено становище, което касаторът не е сторил.От друга страна, правният въпрос не е относим към решаващите мотиви на съда и не е определящ за изхода на спора, тъй като съдът не е обсъждал това алтернативно основание за собственост – приел, е че ищецът се легитимира като собственик въз основа на договора от 02.04.1998г. и апорта.
Следващият въпрос касае извършения апорт и неговите вещноправни последици – допустимо ли е недвижимият имот да не бъде индивидуализиран, апортната вносна да не е отразена в устава на търговското дружество, да не е вписана в Търговския регистър и има ли в такъв случай вещен ефект; посочването на апортната вноска в удостоверението за актуално състояние доказва ли извършването й; Въззивният съд е приел, че отразеното в удостоверението за актуално състояние на дружеството, издадено от Търговския регистър, удостоверява апортирането на имота – посочен е вида на имота – оранжерия с отоплителна инстанция, площта му – 4 346 кв.м., оценката на оранжерията – 85 000лв. оценката на парцел V 54 180 лв. По този начин е зачел прогласеното в чл. 7 ЗТР действие на вписването. Доколкото твърдения и доказателства за опровергаване на вписаното обстоятелство не са ангажирани, то други изводи относно извършването на апорта не могат да бъдат направени. Търговският регистър е публичен, уставът на дружеството е сред документите, които са приложени в досието на търговеца и при необходимост може да се извърши справка за съдържанието му. Освен това, във въззивната жалба не е поддържан довод за неспазване на законовия ред за извършване на апорт, поради което тези възражения не могат да бъдат въвеждани за първи път с касационната жалба.
Правният въпрос за съотношението между отменената разпоредба на чл.52, ал.8 ППЗСПЗЗ, преди изменението в ДВ бр. 122/1997г. и разпоредбата на чл. 45а ППЗСПЗЗ, приета с посоченото изменение, не запълва общото основание за достъп до касационен контрол. Съдът подробно е обосновал защо счита, че са спазени законовите изисквания на действащата към момента на сключването редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Също така е обяснил некоректното посочване на отменената редакция с използването на стара типова бланка, което не опорочава договора. Освен това, правното основание на договора се определя не от посочената в него правна норма, а от вида и съдържанието на самия договор.
На последно място се повдига въпросът дали промяната в наименованието на държавен орган /в случая министерство/ обуславя съставяне на ново пълномощно за сключване на съответния вид сделки от името на този орган. Въззивният съд е намерил разликата в името за несъществена, тъй като няма съмнение, че държавният орган е един и същ и може да представлява Държавата за конкретния вид сделка.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №328 от 05.10.2017г. по гр.д. № 432/2017г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на В. К. К..
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Холдинг С.” АД, ЕИК[ЕИК], сумата 1000 /хиляда/ лева разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: