О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2866/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Г. Х. чрез неговия процесуален представител адв. П. К. против определение № 17269 от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 13502/2011 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението поради неправилно приложение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, касаещ подведомствеността на исковете по чл. 74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, като се твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Видно от данните по делото, жалбоподателят в настоящото производство е твърдял, че от началото на 2002 г. пребивава в затвора в [населено място], където изтърпява наказание “доживотен затвор без замяна”. През периода 14.12.2005 г.- 25.01.2006 г. е пребивавал в затвора в [населено място] като чужд делегат, по време на който престой са били нарушени правата му на лишен от свобода и на личност като цяло, тъй като бил настанен в килия № 1, в която не е имало осигурена тоалетна и течаща вода. Липсата на тоалетна е била компенсирана от кофа, в която бил принуден да облекчава физиологичните си нужди пред погледите на останалите лишени от свобода, а при използване на тази кофа в килията се разнасяла остра и непоносима миризма. Това е станало причина за занижаване на личната му хигиена и е причинило чувство на унижение и срам. През същия период, други осъдени на лишаване от свобода, пребиващи като чужди делегати в затвора в [населено място], са били настанени в килия № 2, където е имало осигурени тоалетна и течаща вода. Счита, че различните условия в двете килии представлява неравенство в третирането, за което претендира обезщетение в размер на 2000 лв. На следващо място е твърдял, че през същия период е претърпял неимущиествени вреди от неравноправно третиране и поради това, че като чужд делегат е бил настанен в една килия с други лица с качество на обвиняеми и осъдени на наказания, различни от неговото, за което е претендирал обезщетение в размер на 1400 лв. Освен това в периода 06.01.2006 г.25.01.2006 г. е бил настанен в изолатор с неосъдено лице, което също съставлява неравноправно третиране, което му причинило неимуществени вреди, за които претендира обезщетение в размер на 2400 лв. Предявил е против Министерството на правосъдието иск за установяване на нарушението, за осъждане на ответника да прекрати нарушението и да се въздържа в бъдеще от по- нататъшни нарушения, както и да му заплати сумата 5800 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Исковата молба е подадена в съда на 04.12.2007 г.
С определение № 82 от 07.09.2011 г. по гр.д. № 29370/07 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от Административен съд – София, като е приел, че изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум сочат на иск по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ, който подлежи на разглеждане по реда на АПК от административния съд. С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил в сила това определение, като е споделил изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос, тъй като по него има формирана съдебна практика, включително и по дела, по които жалбоподателят е бил страна, с която въззивният съд се е съобразил. Приема се, че разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал.1, т.е. при исковете за обезщетения за вреди от действия или бездействия на органи осъществяващи държавна власт, компетентен да разгледа делото е съответния административен съд – по аргумент от чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а при искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите, делата са подсъдни на общите съдилища. Исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, включително и в случаите, когато те представляват пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и 3 ЗЗДискр., подлежат на разглеждане по реда на АПК от административните съдилища. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
Следва да се има предвид, че исковата молба е постъпила в съда на 04.12.2007 г. и за нея не намира приложение разпоредбата на § 4, ал.2 ПЗР на АПК, съгласно която образуваните след влизането в сила на кодекса до 1 март 2007 г. административни дела в районните и окръжните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17269 от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 13502/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: