1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 20.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4501/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] ,представлявани от адв Т. Б. от САК срещу решение №1602 от 22.07.2016г по гр.дело №5004/2015г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решението по гр.д №14736/2014г на Софийски градски съд , с което сключен от двете дружества предварителен договор за покупко- продажба на апартамент в новострояща се сграда е обявен за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
На свой ред въззивният съд е приел ,че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД въз основа на предварителния договор от 22.07.2011г за покупко- продажба на апартамент №12 в новострояща се сграда , при настъпил падеж на задължението и при изправност на ищеца К. С. .Въззивният съд е отхвърлил оплакванията и възраженията на ответниците по иска,че задължението им не е изискуемо и се е позовал на съвпадане на изводите му с тези на първоинстанционния съд , изтъквайки също така , че липсват доказателства за извършени престъпления от трети лица във връзка със съставянето на строителни документи за сградата ,на което твърдение ответниците са основавали възраженията си ,че нямат вина за забавата.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпроси,формулирани в следния ред :1. Относно преценката на съда дали ответниците по иска са собственици на процесния имот 2.Относно доказателствената тежест на обстоятелството дали ответниците са собственици Тезата на защитата е , че съдът не е проверил собствеността, че е освободил ищеца от тежестта да я докаже ,което е в противоречие с практиката на ВКС . Приложени са реш. №772/2011г, ІV. г.о , реш. №257/2009, ІІ г.о ,реш. №585/2009г І г.о реш. № 45/2005г ТК ІІ т.о на ВКС.Без да е формулиран изрично въпрос се изтъква ,че въззивният съд не е взел под внимание и не е обсъдил доказателство за наличието на висящо наказателно производство , което е в противоречие с реш. №86/2015г ІІІ г.о , реш. №194/2015г ІІІ г.о , реш. №58/2016г ІІІ г.о реш. №436/2015г ІV г.о на ВКС , както и че липсват мотиви за обявяването на договора за окончателен , което е в противоречие с реш.№56/2013г ІІІ г.о , реш. №219/2014г ІІІ г.о и др.
С позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпрос , ако след сключване на предварителния договор за непостроена сграда се установи ,че актовете по строителството са неверни или неистински ,води ли това до опорочаване на съдебното решение по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД ,поради липса на предмет съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД ,т.е липса на годен имот за прехвърляне .Въпросът защитата свързва с доводите си , че срещу длъжностни лица на строителя и надзорника на обекта се води разследване ,те са извършили престъпни деяния при съставянето на актове по строителството и затова , като са подали сигнал до Прокуратурата , ответниците нямат вина за забавата.
Постъпил е отговор от ищеца и ответник по жалбата К. М. С. .Изтъква се съображение , че твърденията на касатора са неверни . Верността на стрителни документи не може да доведе до опорочаване на съдебното решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД , освен това твърденията му в тази връзка са недоказани . Посочените основание по чл. 280 ал.1 ГПК са заблуждаващи . Претендират се разноски , представен е списък .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По първите два формулирани въпроса , относно преценката дали ответниците по иска на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД са собственици на процесния имот и за доказателствената тежест по удостоверяването на това обстоятелството, противоречие с установената практика на ВКС , включително цитираната от защитата , не е налице тъй като въззивният съд не е приемал правото на собственост за установено предвид съдържанието на въззивната жалба и липсата на отрицателно твърдение по този въпрос , както касаторът счита .Във въпросите и тезата с която са аргументирани се игнорира решаващото съображение въззивния съд , основано на изрична проверка по чл.363 ГПК и позоваване на доказателствата за собственост, представени по делото .
Установеното разбиране в практиката на ВКС е , че провеката от съда по чл.363 ГПК (чл. 298ал.1 ГПК отм) , както е разписано изрично и в самата норма , е относно предпоставките за прехвърляне на собствеността включително дали отчуждителят , в случая ответникът – касатор , е собственик на имота по предварителия договор Тази проверка на съда в производството по Глава ХХХІ ГПК (чл.362 и сл ГПК ) съответства по обем на проверката ,извършвана от нотариуса при сделки с транслативен или учредителен за правото на собственост ефект, по силата на чл. 586 ал.1 ,съотв. чл.482 ал.1 ГПК (отм). Съгласно изричното правило на чл.586 ал.2 ГПК,съотв.чл.482 ал.2 ГПК(отм) , провреката се основава на документи с удостоверителен характер относно вещното право. Предпоставка за успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 19 ал.3 ГПК е представянето на тези документи по делото , което е в тежест на ищеца , когато е купувач по предварителния договор включително , тъй като съдът следва да провери положителното съществуване на прехвърлимо право на собственост,както се твърди с иска. Проверката на съда по чл. по чл.363 ГПК е служебна и тя е извършена . В случая съответният документ е по делото, а именно нот. акт №.78 том ІІ от 24.07.2007г същият е представен с исковата молба .С него се удостоверява собствеността върху два урегулирани поземлени имота (УПИ),обединени в общ(VІ-1544), върху който е построената сградата , част от която е процесния обект на недвижима собственост, предмет на предварителния договор . Съдът е изяснил и обстоятелството , че сградата е построена на груб строеж , т.е обектът на правото по чл. 19 ал.3 ЗЗД съществува и собствеността върху него е изяснена предвид чл. 92 ЗС.
Не е формулиран правен въпрос във връзка с доводите , че въззивният съд е игнорирал доказателства и решението няма мотиви защо иска се уважава , касае се за касационни оплаквания . В случая въззивният съд на свой ред обсъдил доказателствата и е мотивирал решението сипо предпоставките за уважаване на иска , като не е придал правно значение на обстоятелства , които защитата необосновано счита за релевантни . За пълнота следва да се изтъкне , че твърденията на наличие на висящо наказателно производство по въпрос , който поначало не е от значение за изхода на делото по този иск , съдът е приел и за недоказани ,съобразявайки доказателствените правила в процеса .
Основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице. Поставеният в тази връзка въпрос не отговаря на общото условие в чл. 280 ал.1 ГПК и се услови на твърдения , каквито съдът не е приемал за установени по делото, а и същите нямат значение за изхода на спора. При исковата защита по чл. 19 ал.3 ГПК и постановяване на решение, заместващо окончателен договор относно покупко- продажба на недвижим имот, въпросът за фактическите и правни изисквания към предмета на предварителния договор в този случай , съответно на решението при обявяването му за окончателен , има установен отговор в практиката на ВКС. Обстоятелството дали актовете по строителството на сградата , в която отделен обект е предмет на предварителен договор за покрупко-продажба са „неверни или неистински” , няма да обуслови друг решаващ извод на съда относно предпоставките за уважаване на иска срещу обещателя по договора , тъй като няма отношение към предмета на неговото задължение , или изискуемостта му. Фактическото състояние на сградата и процесния имот е установено от назначената по делото техническа експетиза,безспорна е индивидуализацията му по иска и договора. Не може да бъде възприето съображението зад формулираните в изложението въпроси че позоваването на изтъкнатите от ответниците обстоятелства при оспорването на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД има решаващо значение за конститутивното решение по него . От ответниците не се претендират последици от забавата им, а заместващо изпълнение на задължението им да прехвърлят имота в собственост , върху обект , който е съществуващ и за който са получили цена .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски установени в размер на 4000 лева като платено адвокатско възнаграждение .
По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1602 от 22.07.2016г по гр.дело №5004/2015г. на Софийски апелативен съд
Осъжда [фирма] и [фирма] да заплатят на К. М. С. от [населено място] сумата 4000 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .