Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 21.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 5595 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по подадената от Т. Р. С. от [населено място], молба за отмяна с вх. № 9034 от 30.06.2014 г. на влязлото в сила решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 2018/2011 г. на Дупнишкия районен съд, потвърдено с решение от 08.05.2013 г. по в.гр.д. № 76/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, което с определение № 598 от 27.11.2013 г. по гр.д. № 5380/2013 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато до касационен контрол, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Р. С. против Н. Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост, за установяване, че ответникът не е собственик на повече от 8/15 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.16.402 по кадастралната карта на [населено място], с площ на имота 458 кв.м, стар идентификатор УПИ ХІ- 2545 в кв. 137, както и че не е собственик на повече от 9/15 ид. части от построените в имота жилищна сграда с идентификатор № 4, на един етаж, с площ 38 кв.м, и на повече от 9/15 ид. части от първия етаж от жилищна сграда с идентификатор № 6, с площ 32 кв.м и е обезсилено първоинстанционното решение в частите, с които са изменени нотариален акт № 61, т.ІІІ, дело № 870/85 г., нотариален акт № 62, т.ІІІ, дело № 871/1985 г. и нотариален акт № 64, т.ІІІ, дело № 873/ 1985 г. на нотариуса при Районен съд – Дупница.
Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че на 28.05.2014 г. е узнала за обстоятелството, че една част от наследниците на П. В. Н., са се отказали от наследството й през 1985 г. и представя удостоверение № 78/24.07.1985 г. на Станкедимитровския районен съд, получено от съда на 28.05.2014 г.
Ответникът по молбата Н. Б. Х. от [населено място] в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и становището на ответната страна намира следното:
Подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена срещу влязло в сила съдебно решение от процесуално легитимирано лице. Поради липса на доказателства за момента на узнаване на представения новооткрит документ – удостоверение на Дупнишкия/С./ районен съд за отказ от наследство през 1985 г., следва да се приеме, че молбата е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и се явява процесуално допустима. Същата е вписана под № 277, регистър 3482 на 11.08.2014 г. на службата по вписвания [населено място] и е внесена дължимата държавна такса.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е допустима и следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане в открито съдебно заседание молба вх. № 9034/30.06.2014 г., заявена от Т. Р. С. от [населено място], с искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 2018/2011 г. на Дупнишкия районен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: