3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр.София, 21.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3099/ 2018 г. и присъединеното към него ч.гр.д.№ 3100/ 2018 г.,
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. (К., правоприемник на К. – К.) и по частна жалба на М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място].
К. обжалва въззивно определение на Варненски апелативен съд № 326 от 13.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 248/ 2018 г., с което е потвърдено протоколно определение на Варненски окръжен съд от 25.04.2018 г. по гр.д.№ 94/ 2017 г. и по този начин е прекратено производството по искането на К. по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], на незаконно придобито имущество, а К. е осъдена да заплати на всеки от ответниците по 200 лв разноски за частното производство.
М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], обжалват допълнително определение № 414 от 12.07.2018 г. по същото дело, с което въззивният съд отхвърлил искането им за изменение на определението от 13.06.2018 г. в частта за разноските.
За да постанови акта си от 13.06.2018 г., въззивният съд е приел за установено, че производството по делото е образувано въз основа на искане рег.№ 930/ 13.01.2017 г. на К., при действието на ЗОПДНПИ (отм.). Процедурата по проверка на имуществото на ответниците е стартирала на 22.03.2015 г. и е завършила с решение от 11.01.2017 г. Тя е продължила повече от една година, без срокът за извършването й да е продължаван и без преди изтичането му да е взето решение за започване на производство срещу ответниците. Срокът за проверка (според въззивния съд) е преклузивен и пропускането му води до преклудиране както на правомощията на К. да вземе решение за начало на производство и да внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда, така и до погасяване на материалното право на държавата за отнемане на имуществото. Съответно искането за отнемане съдът намерил за недопустимо и прекратил производството по него. По искането на ответниците за присъждане на разноски въззивният съд приел, че макар разноските на М. М. да са 326 лв, на Д. Д. М. – 326 лв, на Р. М. – 1 200 лв и на [фирма], [населено място] – 3 270 лв, то в тежест на К. следва да бъдат възложени само по 200 лв от тези разходи. Същите съставляват адвокатско възнаграждение, а то е прекомерно и ищецът дължи да го компенсира само в рамките на законовия минимум по чл.11 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С определението от 12.07.2018 г. съдът отхвърлил искането на М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], за изменение на предходното определение в частта за разноските като посочил, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по частни производства не се определя според материалния интерес по делото, а е във фиксиран размер от 200 лв, независимо от вида и цената на исковете.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване К. поддържа, че даденото от въззивния съд процесуалноправно разрешение в определението от 13.06.2018 г. противоречи на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) – дали същият се явява инструктивен или преклузивен. Евентуално частният касатор поддържа, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че разрешаването му в обжалваното определение е очевидно неправилно.
Ответните страни М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], оспорват частната жалба и поддържат, че няма основание обжалваното определение да бъде допуснато до касация. Считат, че по поставения от К. въпрос то съответства на актуалната практика на ВКС, а по-предишната практика, на която частният касатор се позовава, е остаряла и не следва да намери приложение.
М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], твърдят в частната си жалба срещу определението от 12.07.2018 г., че е приложима разпоредбата на чл.7 ал.1 т.7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., а не тази на чл.11 и че адвокатското възнаграждение и в частните производства се определя според материалния интерес от основния спор. Същите са формулирали и правни въпроси за допускане на касационно обжалване, но тяхното обсъждане е безпредметно, тъй като контролът върху акта от 12.07.2018 г. не е касационен, а се извършва на общо основание. Обжалва се определение, постановено за първи път от апелативен съд и даващо разрешение по същество на друго производство, а тази жалба подлежи на разглеждане от ВКС при условията на пълен въззив, не като касационна.
К. оспорва частната жалба на ответниците като поддържа, че даденото от въззивния съд тълкуване на правилата на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. е законосъобразно.
С оглед мотивите на въззивния съд, обусловили решението му да потвърди прекратяването на производството по делото, поставеният от частния касатор К. правен въпрос е релевантен. Съдът е извел недопустимост на искането за отнемане на незаконно придобито имущество от пропускането на срока, в който е следвало да бъде завършена проверката и да бъде открито производство за отнемане на това имущество. Според въззивния съд този срок е преклузивен и погасява както правото на иск, така и материалното право на държавата. Въпросът за правното значение на срока, в който проверката трябва да бъде приключена, се разрешава противоречиво от съдилищата, като за преодоляване на противоречивата практика е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по който е поставен и е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 3099/ 2018 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о., до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: