1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
[населено място], 22.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2658/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на дружеството [фирма], представлявано от ИД Н. Ц. и чрез юрисконсулт М. С. срещу решение № 191 от 17.04.2013г., постановено по в.гр.дело №215/2013г., с което е потвърдено решение №1195/3.12.2012г. по гр.дело № 3810/2012г. на Великотърновския районен съд. Искането е за отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпрос „спазени ли са процесуалните правила на чл.58, във връзка с чл.39, ал.1 ГПК и чл.44, ал.1, изр.2 ГПК при връчване на съобщението на дружеството касатор за първото открито съдебно заседание”, при допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос се сочи въпросът „допустимо ли е съобщението по делото да се връчи на посочения от пълномощника адрес, но на различно лице от персонално посочения пълномощник на делото, който е посочил този адрес при това без в призовката да се посочи качеството на лицето, което я приема” , при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата М. [фирма] – [населено място] заявява становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Великотърновският районен съд е сезиран с иск по чл.233 ЗЗД, който е уважен. Към датата на предявяване на иска и приключване на устните състезания съдът е приел, че договорът за наем от 26.05.2008г., с наемодател ищеца и наемател ответника по делото, е прекратен с изтичане на срока, за който е уговорено ползването на наетите обекти 26.03.2012г. Страните не са спорили по факта за ползване на наетите обекти от дружеството – касатор. Съобразена е клауза в договора, че ползването на имота от наемателя след изтичане на срока на договора, не е от естество да трансформира договора в безсрочен и поради обстоятелството, че наемодателя е търговско дружество с държавно участие – държавно лечебно заведение за болнична помощ , което изисква и осъществяване на специфичен фактически състав с административен елемент. С изтичане на срока за ползване под наем на обектите, основанието за ползването им е отпаднало поради което ответникът дължи фактическото предаване на помещенията.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е препратил към мотивите на районния съд и е изложил макар и кратки свои мотиви. Приел е за правилни действията на районния съдия за даване ход на делото в съдебното заседание на 20.11.2011г., поради редовно връчени книжата на ответника по делото.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По въпросите, които формулира касатора „спазени ли са процесуалните правила на чл.58, във връзка с чл.39, ал.1 ГПК и чл.44, ал.1, изр.2 ГПК при връчване на съобщението на дружеството касатор за първото открито съдебно заседание” и „допустимо ли е съобщението по делото да се връчи на посочения от пълномощника адрес, но на различно лице от персонално посочения пълномощник на делото, който е посочил този адрес при това без в призовката да се посочи качеството на лицето, което я приема” настоящият състав на ВКС, ТК приема следното:.
Съгласно чл.271, ал.1 ГПК въззивният съд решава спора по същество. Когато решението е неправилно, делото не се връща за ново разглеждане на първия съд, а въззивният съд постановява решение по съществото на спора. На касационен контрол подлежи въззивното решение. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност / ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая касаторът изцяло се позовава на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с връчване на призовката на ответника за съдебното заседание за 20.11.2012г. и отказа на съда да уважи молбата от 19.11.2012г. за отлагане на делото за друго съдебно заседание. Това са били и доводите му във въззивната жалба за отмяна на първоинстанционното решение. Въззивникът е поддържал, че с отказа на районния съд да насрочи ново съдебно заседание е бил лишен от възможността да представи решение №407 от 25.10.2012г. на В. общински съвет. С въззивната жалба е направено искане за приемане на решението като доказателство, уважено с определение на окръжния съд от 14.02.2013г.
От горното следва, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото пред въззивния съд. Затова въпросите за нарушение на процесуални норми за призоваване на ответника за съдебното заседание в районния съд, не обосновават общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Релевантният въпрос следва да бъде изведен от решаващият извод на въззивния съд, обусловил постановения правен резултат, каквито не е поставените въпроси. Въпросите не са обуславящи и с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е уважил искането на въззивника за приемане на представени пред въззивната инстанция доказателства. Съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнитнелни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2013г. в размер на 200лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №191/17.04.2013г. постановено по в.гр.№ 215/2013г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА „С В. Т.” ЕАД да заплати на М. [фирма] – [населено място] разноски 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: