О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 22.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4817 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Еврострой холдингс“ ЕООД, Н. Г. И. и Б. П. Г. срещу решение № V-86 от 8.08.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1017 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, II ГО, пети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 72 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 1022 по описа за 2017 г. на Айтоския районен съд за обявяване на относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД спрямо Г. Х. И. на сключения между касаторите договор, съдържащ се в нотариален акт № , том 1, рег. № , дело № от 19.02.2013 г. на нотариус Г. Г. с рег. № 557 от НК, по силата на който дружеството е прехвърлило в погашение на дружествен дълг на Н. Г. И. и Б. П. Г. собствеността върху една втора идеална част от склад № 1 и една втора идеална част от магазин № 1 в сградата в [населено място], [улица], построена в УПИ ХI-598 в кв.174 по плана на [населено място].
Касаторите твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, в които да посочи исканията, доводите и възраженията на страните, като разгледа всички представени по делото доказателства и да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните и отхвърля другите, както и да обсъди всички доводи на страните във връзка с техните твърдения? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на ППВС № 1 от 13.07.1953 г.
2. От кой момент започва да тече давността за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД? По този въпрос е налице противоречие с решение № 147 от 25.07.2016 г. по гр.д. 645/2016 г. на III ГО на ВКС.
3. Налице ли е материалноправната предпоставка по чл.135, ал.1, изречение второ от ЗЗД-знание за увреждането у ответниците приобретатели по атакувания с иска по чл.135 от ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор и доказана ли е по несъмнен начин родствената връзка помежду им? Разрешението на този въпрос в обжалваното решение противоречи на решение № 61 от 1.3.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на IV ГО на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Г. Х. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 350 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Г. И. е изложила в исковата молба, че е учредила върху свой имот в полза на „Еврострой холдингс“ ООД право на строеж върху определени обекти срещу поетото от дружеството задължение да построи сградата в срок до 10.11.2010 г.. В договора между страните е била предвидена неустойка за забава за неспазването на срока, която дружеството дължи, тъй като строежът е бил довършен едва през 2017 г. След като задължението за неустойка вече е възникнало, на 19.02.2013 г. дружеството е прехвърлило собствеността върху гореописаните обекти на Н. И. и Б. Г., за да погаси дълг от заем в размер на 30 000 лв. Посочила е, че приобретателите са знаели за увреждащия характер на сделката, тъй като Н. И. живее на съпружески начала със съдружника П. М., а Б. Г. е близка с управителя на дружеството А. В.. Затова е поискала сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо нея.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска като неоснователен, но не са повдигнали възражение, че е погасен по давност.
Айтоският районен съд е прогласил относителната недействителност на договора за прехвърляне на собствеността върху една втора идеална част от склад № 1 и магазин № 1 в сградата. Констатирал е, че ищцата е кредитор на дружеството, а договорът я уврежда, тъй като намалява имуществото на длъжника. Изложил е подробни съображения защо приема, че приобретателите са знаели за увреждането. Посочил е, че при изповядване на оспорената сделка е бил представен договорът за учредяване на правото на строеж, в който се съдържа и клаузата за неустойка. Така от договора приобретателите са узнали за срока и са могли обосновано да заключат, че този срок вече е изтекъл и дружеството дължи неустойка, а сделката уврежда кредитора. Освен това съдът се е позовал на безспорното обстоятелство, че ответницата Н. Г. И. е живяла на съпружески начала със съдружника П. Й. М., с когото имат две деца. Изтъкнал е също, че ответницата Б. П. Г. живее на съпружески начала с брата на другия съдружник и управител на ответното дружество А. Ц. В.. Според съда тези много близки връзки се потвърждават от факта, че приобретателите са отпуснали на дружеството заем от 30 000 лв., който е бил отразен по сметка 425-задължения за съучастие, тоест-налице е извънсъдебно признание, че приобретателите и съдружниците са свързани лица. Индиция за близостта се явява и непосредствено изготвеното след сделката пълномощно от приобретателите в полза на А. Ц. В. в лично качество, с което му се предоставят правомощия да се разпорежда с придобитите имоти.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като изцяло е възприел изводите относно знанието на приобретателите за увреждащия характер на сделката. Извършеното от този съд препращане към мотивите на първоинстанционния съд е в съответствие с разпоредбата на чл.272 от ГПК. Тези мотиви на районния съд, които касаят спорния въпрос за знанието на приобретателите относно увреждането, са достатъчно подробни и са основани на анализ на всички събрани по делото доказателства. Те са станали част от мотивите на обжалваното въззивно решение, поради което това решение съответства по първия въпрос на касатора на практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба ответниците не са повдигнали възражение за погасяване на иска поради изтекла давност. Затова въззивният съд нито е обсъждал такова възражение, нито е имал правомощието да го направи, тъй като е било преклудирано на основание чл.131 от ГПК/ т.4 от ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г.на ОСГТК/. Ето защо вторият въпрос не е относим към изхода на спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Установяването на знанието за увреждане у приобретателите е фактически въпрос, чието разрешаване зависи от събраните по делото доказателства. В случая, за да приемат за установено това обстоятелство, съдилищата са се позовали първо на непосредствената възможност на приобретателите да се запознаят със съдържанието на сделката, по силата на която ищцата е станала кредитор на дружеството, тъй като нотариалният акт за учредяване на правото на строеж е бил част от приложенията към техния нотариален акт. Изтеклият срок на строителството към момента на сключване на увреждащата сделка е бил достатъчен, за да стигнат приобретателите до извода, че дружеството вече дължи неустойката за забава и сключената от тях сделка уврежда кредитора. Останалите факти, сочещи за близки взаимоотношения между приобретателите и управителя и съдружника на ответното дружество, потвърждават тяхното знание за увреждащия характер на сделката. Това разрешение съответства на приложимата практика на ВКС, в която е прието, че близките отношения между представителите и собствениците на юридическото лице и приобретателите дават основания да се достигне до фактическия извод за знание за увреждането. В този смисъл са решения № 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на III ГО, № 423 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 1623/2011 г., IV ГО, № 313 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 72/2008 г., IV на ГО и др./. По този въпрос въззивното решение не противоречи на цитираното от касатора решение № 61 от 1.3.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на IV ГО на ВКС. Както е посочено в това решение, в случая е налице система от доказателствени факти, от която със сигурност може да се установи знанието за увреждане у приобретателите.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответницата по касационната жалба 350 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-86 от 8.08.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1017 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, II ГО, пети въззивен състав.
ОСЪЖДА „Еврострой холдингс“ ООД-ЕИК:147100065, Н. Г. И.-[ЕГН], и Б. П. Г.-[ЕГН], да заплатят на Г. Х. И.-ЕГН:, сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: