4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 318
София, 25.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 235/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.С. против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 468 от 28.10.2010 год., по гр.д.№ 684/2010 год., в частта, с която е потвърдено решението на Свогенския районен съд № 19 от 15. 03.2010 год., по гр.д.№ 6/2009 год. и е отхвърлен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр.С. първоначален иск, основан на чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 904.49 лв., произтичаща от сключен между страните на 01. 11. 2007 год. договор за изработка на плат и издадена във вр. със същия фактура № 664/22.11.2007 год., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника в общ размер от 5 505.66 лв., както и в частта, с която е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявения от [фирма] насрещен иск, да заплати сумата 1 601.17 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неточно изпълнение на сключения между страните договор за изработка, изразяващо се в доставка на плат с различен от поръчания цвят „Grigio -23 B” и съответстваща на разликата между общия размер на това обезщетение от 5 505.66 лв. и вземането по първоначално предявения иск.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани със съдържанието на доклада по делото и предоставената на страната процесуална възможност за защита, съобразно последния, поради което се иска касирането му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право – дали една правна сделка включва знанието или незнанието на договарящите се страни за възприетите правни норми е решен в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС.
Същевременно според изложеното в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВС и ВКС се явява и възприетото от СОС разрешение на „съществения материалноправен въпрос” – за наличието на правен интерес от привличането на трето лице и евентуалното му конституиране като такова, при липса на изрична воля от договарящите се страни в тази насока.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване , поради следното:
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който като обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд да е обусловил крайния правен резултат по делото.
Първият от поставените въпроси освен, че не е в достатъчна степен конкретизиран, поради което дори само на това основание не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК съобразно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не е и правен, а фактически.
Свързан с доказване фактическите твърдения в исковата молба, този въпрос се решава винаги конкретно с оглед естеството на заявеното спорно право, като преценката на съда няма връзка с решаващите му правни изводи, обуславящи крайния изход на делото, а се извършва въз основа на всички обстоятелства и събраните в хода на процеса доказателства. Затова неправилното му решаване, водещо до необоснованост на постановения съдебен акт, не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос, който свързан с приложението на чл.219 ГПК и участието на трето лице- помагач в процеса, неправилно е определен от касатора като материалноправен, то същият не е от категорията на обуславящите изхода на спора по делото правни въпроси, тъй като е неотносим към решаващите аргументите на съда за изграждане на крайните му правни изводи по съществото на спора.
Дори, обаче, този въпрос на процесуалното право да бъде възприет като значим по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, то отсъства допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол – твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВС и ВКС, което следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според задължителните за съдилищата в страната разяснения, съдържащи се в т.3 на ТР №1 /19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС визираният критерий за селекция е налице само, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което правният въпрос, идентичен с поставения от касатора е разрешен по различен от възприетия от въззивния съд начин.
Следователно обстоятелството, че в случая касаторът въобще не сочи влезли в сила съдебни решения на отделни състави на ВС и ВКС само по себе си е достатъчно, за да бъде отречено приложението на поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Единствено за прецизност на настоящето изложение е необходимо да се отбележи, че възприетото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.219 ГПК, с аналог е чл.175 ГПК/ отм./, е в пълно съгласие не само с трайно установената съдебна практика на касационната инстанция, израз на която са : ТР № 19/16.04.1985 год. на ОСГТК на ВС, решение № 399/25.05.1994 год. на ВС; решение № 35/26.04. 83 год., по гр.д.№ 123/82 год. на ОСГК на ВС, но и със задължителната, според т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика – решение № 72/2009 год., по т.д.№ 17/2008 год. на І-во т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото конкретният правен интерес от допускане участието на третото лице помагач по делото подлежи на доказване във всеки отделен случай, то евентуалното му отсъствие касае процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но е ирелевантно за предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК .
Или в заключение изложеното позволява да се обобщи, че в случая касаторът недопустимо от процесуалния закон е отъждествил оплакванията си срещу решението на СОС по чл.281, т.3 ГПК с предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, което несъответствие не може да бъде отстранено служебно от касационната инстанция, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и принципа за равенството на страните в гражданското съдопроизводство.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производство пред ВКС, поради което не следва да му бъдат присъждани такива- арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 468 от 28.10.2010 год., по гр.д.№ 684/2010 год., в частта му предмет на подадената от [фирма], гр.С. касационна жалба вх.№ 3317/14.12.2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: