О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
[населено място], 26.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 768/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №4149 от 19.03.2010г., постановено по ч.гр.дело №1666/2010г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено разпореждане от 3.11.2008г. по гр.дело № 14557/2009г. на СРС е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 16.04.2009г. постановено по ч.гр.дело № 14557/2009г. на СРС. Жалбоподателят ЕТ П. моли за отмяна на определението по изложени подробни съображения.
В писмен отговор Държавен фонд “З.” счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК за връчване на съобщението за известяване на частния жалбоподател за определението на СГС. Видно от представените с частната жалба документи адм. адрес на жалбоподателя е на [улица], в съобщението не е отбелязано от кога лицето е напуснало адреса за да се приложи разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК и на последно място ЕТ има упълномощен адвокат, който има правото да получава съдебни книжа на основание чл.39, ал.1 ГПК. Следователно редовното уведомява за определението на СГС да се счита това чрез адв. Ч. на 12.07.2010г. Считано от тази дата частната жалба от 16.07.2010г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като частната жалба на ЕТ е оставена без разглеждане, т.е. въззивният съд не се е произнесъл по съществото на обжалването, производството е по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
СГС е сезиран с частна жалба от 3.12.2009г. срещу разпореждането на СРС от 3.11.2009г., по ч.гр. дело №14557/2009г., с което е върната частната жалба на ЕТ П. срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 16.06.2009г. След като е установил, че частната жалба от 31.07.2009г., вх. № 1033724 по регистъра на СРС е подадена в предвидения в закона срок и е отменил разпореждането от 3.11.2009г., СГС се е произнесъл и по частната жалба срещу заповедта за издаване на заповед за незабавно изпълнение. За да я остави без разглеждане СГС е приел, че същата би била допустима само ако заедно с нея е било подадено възражение съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК.
С частната жалба ЕТ представя ксерокопие на възражение, подадено на основание чл.414 ГПК по ч.гр.дело № 14557/2009г. с вх. № 1033725 от 31.07.2009г. по регистъра на СРС, оригинала на което не присъства в кориците на ч.гр. дело №14557/2009г. на СРС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №4149 от 19.03.2010г., постановено по ч.гр.дело №1666/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 16.04.2009г. постановено по ч.гр.дело №14557/2009г. на СРС.
Делото да се изпрати на СРС, 77 състав за администриране на частната жалба от 31.07.2009г. и провеждане на процедура по реда на чл.108 от ПАРОАВАС за възстановяване на изгубен документ, след което да се изпрати на СГС за произнасяне по съществото й.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: