О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 26.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 988/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. ст. С. като пълномощник на Т. А. З. против решение № 528 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 173/2011 г. на Варненския окръжен съд. Не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Като такъв е посочен въпросът, че не е уважен предявеният от нея иск по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, докато с решение № 1713 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 399/09 г. на Варненският окръжен съд сходен казус, но за съден имот бил разрешен в друг смисъл.
Ответниците по касация И. И. П. и В. И. П. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 4184 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 9888/07 г. на Варненския районен съд, ХХХІV- ти състав, с което са отхвърлени предявените от Т. А. З. субективно съединени искове против И. И. П. и В. И. П. за установяване, че ответниците не са собственици на ПИ № 10135.2515.722 с площ 595 кв.м. и на ПИ № 10135.2515.723 с площ 474 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],[жк], СО “А. мак”. Прието е, че с решение № 773 от 09.02.2001 г. на ПК- В. е признато правото на собственост на наследниците на Х. С. Х. в съществуващи стари реални граници върху лозе с площ 6.603 дка, находящо се в терен по § 4 на[жк], м.” Б. чешма”, включващо няколко имота, в това число и имоти пл.№ 722 и 723 по КП на “А. мак”. Прието е, че имоти пл.№ 722 и 723 са идентични с имота, придобит в съсобственост от И. И. П. и В. И. П. по замяна от Т. комисия, представляващ лозе от 1 дка м землището на [населено място], м. ”Б. чешма”, за което е бил съставен нотариален акт за собственост № 145, т.І., дело № 1912/1967 г. В имота има построена масивна сграда със застроена площ 23 кв.м, с изградена веранда, нанесена за първи път в кадастралния план на местността от 1987 г., за която през 1979 г. е било издадено разрешение за строеж на името на В. И.. Сградата е налична в същия вид и конфигурация и към момента и отразена в помощния кадастрален план и в плана за новообразуваните имоти, невлязъл в сила по отношение на имоти пл.№ 722 и 723. Оттук съдът е заключил, че е налице хипотезата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при която поради застрояване на имота, извършената от Т. комисия замяна е запазила действието си. По тези съображения е отхвърлил предявените субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост.
При действието на ГПК от 2007 г. допускането до касационно обжалване на въззивно решение е предпоставено от наличието на разрешен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Този въпрос е специфичен за конкретното дело и трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. Различният резултат по сходни казуси не може да обоснове достъп до касационно обжалване, освен ако не се дължи на различното тълкуване и прилагане на едни и същи правни норми. В случая касаторката излага като основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че предявеният от нея отрицателен установителен иск за собственост е бил отхвърлен, без да посочи конкретните материалноправни или процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, които счита, че са обусловили този резултат. Въпросът за допустимостта на отрицателите установителни искове за собственост, който не е поставен изрично, но във връзка с който в изложението е посочена съдебна практика, не е от значение за изхода на настоящото дело, доколкото въззивният съд е приел, че предявеният от Т. З. иск е допустим и е разгледал същия по същество. С оглед установеното от вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза, че в имота е построена сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, за която е било издадено разрешение за строеж, въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е направил извод, че са налице предвидените в чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ предпоставки, при които замяната, извършена от Т. комисия, е запазила действието си.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 173/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: