Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 26.05.. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2557 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 394 от 12.12.2013 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 745 /2013 г., в частта, с която е потвърдено решение № 376 /06.06.2013 г. по гр.д. № 7683 /2011 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск на [община] срещу [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че [община] е собственик на сграда – енергийно съоръжение с предназначение трафопост „О. Кошевой” със ЗП 51 кв.м. с посочен идентификатор, находящ се в поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място], на основание § 7,ал.1,т.7 ПЗР З..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната част въззивният съд е приел следното :
Искът за трафопоста е с правно основание § 7,ал.1,т.7 ПЗР З. – съоръжения, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговските дружества. Видно от А. трафопостът е пуснат в експлоатация и съществува като енергийно съоръжение от 27.10.1992 г. Т.к. общината претендира, че е собственик на посоченото основание – § 7,ал.1,т.7 ПЗР З., то следва да установи при условията на пълно и главно доказване : 1) че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и 2) че същото обслужва само [община]. Ответникът следва да установи, че съоръжението е включено в капитала му, в уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество към датата на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. В. съд е приел извода, че процесният трафопост съществува като енергийно съоръжение от 27.10.1992 г. – т.е. по време на влизане в сила на З. същият не е съществувал като енергиен обект, поради което е приел, че [община] не би могла да придобие правото на собственост на посоченото правно основание.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1.1 При наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7,ал.1,т.7 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора – енергиен обект сграда – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.
1.2 Ако енергийният обект – трафопост обслужва само обекти от територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7,ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, тези въпроси не са обуславящи, т.к. въззивният съд е приел, че посочените разпоредби на З. нямат приложение, т.к. наведеното основание на иска предвижда обектът – трафопост да е заварен при влизането в сила на З., но в случая по време на влизане в сила на З. обектът – трафопост не е съществувал като енергиен обект
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси, които определя като свързани с предходните:
Допустимо ли е при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.1991 г., съдът да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция и това става по силата на Закона за енергетиката.
След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете и конкретно спорният трафопост в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса (напр. като оборотна ведомост, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане и др.).
Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени.
Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуваните да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14,ал.1 ЗНА не и е придал такова действие
И тези въпроси не са обуславящи поради изложеното по-горе. В. съд изобщо не е приел нито подобна фактическа обстановка, на каквато се основават въпросите, нито правни изводи, каквито се твърдят във въпросите. По-конкретно – въззивният съд не е приел, че трафопостът е бил заприходен в баланса на електроразпределителното дружество, а както вече беше отбелязано, че трафопостът не е съществувал към момента на влизането в сила на З.. Или : съдът е приел, че ищецът не е доказал наведеното основание на иска си, поради което не се е занимавал със защитата на ответника.
Т.к. изведените правни въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд, следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 240 лева за адвокатско възнаграждение, чието заплащане е доказано с представената фактура и извлечение за движение по сметка.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 394 от 12.12.2013 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 745 /2013 г.
Осъжда [община] да заплати на [фирма] сумата 240 (двеста и четиридесет) лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.