О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 255/2009 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал. 3 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГП. <Пк&@П. .
„А” ООД със седалище и адрес на управление гр. С. и ПК”М” гр. С.обжалват и искат да се отмени Определение Nо 288 от 14.01.2009 година по възз.ч. гр. д. Nо 562/ 2008 год. На Хасковския окръжен съд , с което е оставена без уважения чатна жалба срещу Определение Nо 141 от 30.06.2008 година , постановено по гр.д. Nо 181/2008 година на Харманлийския районен съд , с което е уважено искане по чл. 389 ГП. за допускане обезпечение на предявения иск чрез чрез спиране извършването на строително-монтажни работи в недвижим имот: ПИ Nо 394001 по картата на землището на гр. С. от 7 дка, м.”А”. Поддържа се, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалния закон.
С частната касационна жалба се поддържа , че ппределението е недопустимо, тъй като няма произнасяне по съществото на жалбата според процесуалния закон – чл. 278 ал.4 във вр. с чл. 271 ГПК. Втората инстанция може да потвърди или отмени изцяло или отчасти обжалвания с жалба –респ. частна жалба съдебен акт , но според закона не може да остави без уважение частната жалба. Поддържа се , че обжалваното определението е неправилно, тъй като наложената обезпечителна мярка е незаконосъобразна , не е посочено кое строителство се спира, без да е изяснен въпроса, дали изобщо че се извършват СМР, къде , след като търговското дружество е суперфициарен собственик на сградата и може да извършва ремонтни работи. Незаконосъобразността се обуславя и от обстоятелството, че не може да се обезпечава по реда на чл. 398 и сл. ГП. установителен иск, за който не установено дали е допустим, както и поради недоказаността на обезпечителната нужда/ при данни , че строежът е спрян от РНСК/.
Частните жалбоподатели обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГП. с наличие на посоченитее основанията си за отмяна на обжалвания акт материално-правни и процесуални въпроси относно законосъобразността на наложената обезпечителна мярка „спиране строително монтажните работи „като такива, разрешени по делото в противоречие със съдебната практика , обективирана по Определение Nо 1 от 09.01.2009 година на ВКС-ТК по ч.гр.д. Nо 295/2008 г., Определение Nо 16 от 14.01.2009 година на ВКС-ТК по ч. гр.д. Nо 515/2008 година, Определение Nо 503/4.11.2008 година по ч.гр.д. Nо 1578/2008 г. ВКС-ГК I отд., както и поддържайки, че посочените материално-правни въпроси следва да се решат от касационния съд с оглед на точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото в сходни хипотези по приложението на чл. 397 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГП. , налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГП. <Пк&@П. /определение/, с което се дава по същество разрешение на друго производство- обезпечително/, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима .
В срока по чл. 276 ал.1 ГП. не е постъпило писмено възражение от противната/ другата/ страна- М. П. А., Б. М. А. , Г. И. Б..
Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГП. във вр. с чл.278 ал.4 ГП. , е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия , като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК.
С обжалваното определение , окръжният съд по жалба на „А”ООд С. и ПК”М”- С. , в правомощията на втора инстанция , е оставил в сила определението на окръжният съд , постановено по реда и на основание чл. 389 и сл. ГП. за допуснато обезпечение на бъдещ иск за собственост на земеделска земя, която се владее от представителите на фирма „А”ООд чрез чрез спиране извършването на строително-монтажни работи в недвижим имот: ПИ Nо 394001 по картата на землището на гр. С. от 7 дка, м.”А”.
Повдигнатите материално-правни въпроси относно допустимостта и законосъобразността на наложената на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГП. обезпечителна мярка „спиране СМР” в недвижим имот, без същият да е идентифициран според ЗУТ, са въпроси , произтичащи от естеството на спора за законосъобразността на наложеното обезпечение ,които въпроси, с оглед на представените определения на ВКС и обоснованата необходимост от ново произнасяне за постигане на еднакво и точно приложение на закона и развитие на правото, обуславят допустимост на касационното обжалване в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК.
Обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо. Безспорно съгласно чл. 278 ал.4 ГП. във вр. с чл.271 ал.1 ГП. при обжалване на определение от категорията на тези, предвидени с чл. 274 ал.1 ГП. , втората инстанция може да потвърди обжалваното определение, когато то е правилно или когато установи неговата незаконосъобразност –да го отмени изцяло или отчасти. Законодателят не е посочил като правомощие на втората инстанция „оставя без уважение частната жалба Постановеният в този смисъл диспозитив на определението , в хипотезите на обжалване на конкретно определение като единен съдебен акт следва да се приеме , че е равнозначно на потвърждава, поради което и не е налице основание за прогласаване на процесуалната недопустимост на обжалваното определение.
Определението на Хасковския окръжен съд е неправилно. Основателни са всички релевирани основания на жалбоподателите. За да е налице надлежно обезпечение на бъдещ иск- то молителят в производството по чл.390 и сл. ГП. следва да посочи точно какъв иск иска да бъде обезпечен , да посочи точно цената на иска с оглед правилното определяне на родовата подсъдност, следва исканата обезпечителна мярка да бъде адекватна на субективното материално право което ще се защитава , както и когато се касае до обезпечителна мярка по см. на чл. 397 чл.1 т.3 ГП. , както е прието с Определение Nо 503/2008 год. на ВКС- I отд. , тази мярка да е „подходяща „ в смисъл : да е такава ограничителна мярка, чието налагане законодателят да е предоставил на гражданския съд/ а не на административни органи/ и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГП. , а не в административни наказателно-правни разпоредби.”Спиране на строителство”-респ. на строително-монтажни работи предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, които не са органи на изпълнителния процес. Обжалваното решение на Хасковския окръжен съд е постановено без да са отчетени посочените основания за допускане на обезпечението, поради което това определение следва да се отмени , като по същество исканото обезпечение на иска за собственост/ без да е конкретизирано дали ще бъде установителен или осъдителен, стойността имота и др./ чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397 ал.1 т.3 ГП. –„спиране на строително-монтажните работи” се отхвърли, като неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГП. , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба, подадена от Търговско дружество „А” ООД със седалище гр. С. и ПК”М” гр. С. срещу Определение Nо 288 от 14.01.2009 година по възз.ч. гр. д. Nо 562/ 2008 год. на Хасковския окръжен съд .
ОТМЕНЯВА Определение Nо 288/14.01.2009 година , постановено по гр.двъз.д. Nо 562/2008 година на Хасковския окръжен съд , с което е оставена без уважения чатна жалба срещу Определение Nо 141 от 30.06.2008 год.,постановено по гр.д.Nо 181/2008 година на Харманлийския районен съд и вместо тях п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на М. П. А., Б. М. А. и Г. И. Б., и тримата от гр. Симеоновград ЗА ДОПУСКАНЕ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА БЪДЕЩ ИСК за собственост по реда на чл. чл. 389 и сл. ГП. чрез налагане на обепечителна мярка по чл. 397 ал.1 т.3 ГПК- спиране извършването на строително-монтажни работи в недвижим имот: ПИ Nо 394001 по картата на землището на гр. С. от 7 дка, м.”А”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :