О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 28.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№521 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 и чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. и Г. П. срещу решението от 23.03.2012г. по гр.д.№5621/11г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният срещу тях иск по чл.108 ЗС, както и по тяхна частна жалба срещу същото решение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивната им жалба срещу решението на първата инстанция.
Ответникът в производството Л. И. А. не взема становище по касационната жалба. По частната жалба изразява становище, че производството е недопустимо предвид цената на иска – 4 682,55лв. и разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че производството по касационната жалба е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв., а съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Цената на иска при вещни спорове се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена – чл.69, ал.1, т.2 ГПК. В настоящия случай предмет на делото е иск по чл.108 ЗС за собственост на реална част с площ от 465 кв.м. от УПИ VІ-162 в кв.45 по регулационния план на [населено място]. Целият УПИ VІ-162 е с площ от 1100кв.м., а данъчната му оценка е 11072,40лв. Следователно данъчната оценка на спорната реална част е 4680,60лв. По правилото на чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба срещу определението на СГС, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на К. П. и Г. П., е процесуално допустима. Обжалваното определение не е въззивно по своя характер, тъй като е постановено по процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл за първи път. За него не се отнася разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Само в случаите на частни касационни жалби срещу въззивни определения, които се разглеждат в производство по чл.274, ал.3 ГПК, важи ограничителната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
К. П. и Г. П. са подали въззивна жалба срещу решението по гр.д.№205/09г. на Софийския районен съд. О. са тази жалба като „насрещна”. Те обаче нямат правен интерес да обжалват решението на районния съд, тъй като то е изцяло в тяхна полза. Затова правилно въззивният съд е оставил без разглеждане „насрещната” им въззивна жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на К. П. и Г. П. срещу решението от 23.03.2012г. по гр.д.№5621/11г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният срещу тях иск по чл.108 ЗС.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.03.2012г. по гр.д.№5621/11г. на Софийски градски съд, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на К. П. и Г. П. срещу решението от 14.02.11г. по гр.д.№205/2009г. на Софийски районен съд.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: