2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр. София, 29.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2463 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. В. Д. – Б., особен представител на И. Л. Н., против определение № 54/14.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 353/2013 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново.
Ответникът по частната жалба не взима становище.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК. Съдът е приел, че искането е неоснователно, тъй като въззивната жалба, подадена от особения представител е приета от съда за неоснователна, поради което на основание разпоредбите на чл.78 ГПК, на въззивника не се дължат разноски в този случай. Приел, че искането на особения представител за присъждане на възнаграждение за въззивната инстанция не е направено своевременно, поради което също го е оставил без уважение.
В частната жалба се твърди, че изводите на съда са незаконосъобразни.
Действително, на особения представител, назначен по реда на чл.29, ал.3 ГПК се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, пред които особения представител е осъществявал защита на лицето, чийто представител е. Затова и разпоредбата на чл.29, ал.3 ГПК предвижда само първоначално възнаграждение, което се заплаща от насрещната страна в процеса. При всички случаи обаче, за да се произнесе по увеличаване на размера на вече определеното възнаграждение от страна на съда, назначил особения представител, следва да е налице искане от страна на същия представител за това. В тези случаи, съдът не действува служебно, без да има направено искане от особения представител. Това искане следва да бъде направено своевременно, т.е. до приключване на устните състезания в процеса. В случая, искането е направено след приключването на устните състезания в процеса, направено е несвоевременно и само на това основание не следва да се определя нов размер на възнаграждението на особения представител.
Във връзка с доводите на особения представител в частната жалба, следва да се отбележи, че искането във въззивната жалба, за присъждане на разноски, не следва да се тълкува като искане за увеличаване размера на определеното възнаграждение на особения представител, доколкото представлява искане за присъждане на разноски при основателност на въззивната жалба, дължими по реда на чл.78 ГПК, но само с оглед изхода на въззивното производство по съществото на спора. Възнаграждението на особения представител в този случай не представа съдебни разноски по смисъла на чл.78 ГПК, поради което не следва да се приеме, че с направеното във въззивната жалба искане е направено и искане за определяне на по-висок размер на възнаграждение на особен представител, назначен по реда на чл.29, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54/14.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 353/2013 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.