1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр.София, 05.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 480/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (П.) и по насрещна касационна жалба на Р. Е. Г. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2682 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 1347/ 2018 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 11930/ 2016 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Р. Г. 8 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и 4 800 лв обезщетение за имуществени вреди, търпени от неоснователно обвинение за извършено престъпление, по което Р. Г. е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 915/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, със законната лихва върху тези суми от 16.02.2015 г. до окончателното им изплащане и 185,88 лв разноски по делото, като искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Въззивното решение в частта, касаеща предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, не е обжалвано от страните.
Касаторът П. обжалва въззивното решение в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен до размер 8 000 лв. Моли в тази част то да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и по материалноправния въпрос как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ищецът Р. Г. оспорва касационната жалба на П. като поддържа, че по поставените въпроси практиката не би могло да бъде уеднаквена, доколкото за всеки отделен случай справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е различен. Излага и съображения, че практиката на ВКС, на която се е позовал касаторът по поставения процесуалноправен въпрос, не е по тъждествени с настоящия случаи, поради което не може да се обоснове наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Материалноправният въпрос счита за формулиран по общ начин, без връзка с разрешенията на въззивния съд по конкретното дело.
Ищецът е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв до 100 000 лв. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправния въпрос (прецизиран при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) за задълженията на съда, когато определя размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да направи преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта. Поставя също материалноправния въпрос за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
П. не взема становище по насрещната касационна жалба.
Съдът намира жалбите за допустими, но искането на П. за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 21.01.2004 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.321 ал.2 НК и чл.242 ал.4 НК. Била му взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която била изменена в „домашен арест” на 07.04.2004 г. От 09.07.2004 г. мярката за неотклонение била изменена в „парична гаранция”, като общо 5 месеца и 19 дни ищецът е бил лишен от правото на свободно придвижване. Наказателното производство продължило с внасяне на обвинителен акт, постановяване на осъдителна присъда срещу ищеца, отмяната й от горната инстанция, след което по протест на П. делото било върнато от ВКС за ново разглеждане от въззивния съд. С присъда по ВНОХД № 915/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, в сила от 16.02.2015 г., ищецът бил оправдан изцяло по повдигнатите обвинения. В решението на ВКС, с което тази присъда е потвърдена, било прието, че деянието на ищеца съставлява „митническа измама”, но не покрива състава на митническата контрабанда по чл.242 НК. Ищецът преживял тежко започналото срещу него наказателно преследване, изпаднал в притеснения и се затворил в себе си. Нарушил се сънят му, отслабнал и изгубил близкото си приятелско обкръжение. От правна страна съдът извел, че неимуществените вреди, настъпили в пряка причинна връзка от неоснователно предприетото наказателно преследване срещу ищеца, подлежат на обезщетяване от държавата. При определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид продължителността на наказателното производство, което е надхвърлило разумните срокове, времето, през което ищецът е бил лишен от основното човешко право на свободно придвижване и тежестта на повдигнатите срещу него обвинения. От друга страна съдът посочил, че ищецът е станал причина за започване на разследването срещу него със своето противоправно поведение, състоящо се в използване на неистински и с невярно съдържание документи, чрез които е осъществена митническа измама в особено големи размери. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства и като посочил, че е останало недоказано твърдението на ищеца в причинна връзка от незаконното обвинение да е бил разстроен бракът му (приключил с развод), съдът приел, че обезщетение от 8 000 лв е адекватно на установените неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от П. правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС. Според тази практика, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето – каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Самото осъждане за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тях други актове по същия въпрос). Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на П..
При това положение и на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Р. Г. не следва да се разглежда.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА по жалба на Прокуратура на Република България касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2682 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 1347/ 2018 г. в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Р. Е. Г. сумата 8 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно обвинение за извършено престъпление за което е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 915/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, със законната лихва върху тези суми от 16.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: