О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№318
гр.София, 07.07.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 21 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Х. и Н. Х. Х., двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. И. А., срещу решение № 474 от 17.10.2016 год. по в. гр. д. № 105/2016 год. на Окръжен съд – Смолян.
С обжалваното въззивно решение, след частичната отмяна, респ. потвърждаване на решение № 11 от 15.01.2016 г. по гр.д. № 84/2014 г. на Районен съд – Мадан, е допусната съдебна делба, при равни квоти, между А. А. Х. и М. Р. Х. от една страна и Е. Х. Х. и Н. Х. Х. от друга на дворно място с площ 1237 кв.м., представляващо имот пл. № 134, за който е отреден УПИ VIIІ-134, кв. 36 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м, както и делба при равни квоти между А. А. Х. и Е. Х. Х. на дворно място с площ от 1529 кв.м., представляващо имот с пл. № 274 по частичния кадастрален план на [населено място], [община], за който е отреден УПИ V-135, кв. 36 по плана на [населено място], [община], ведно с построените в него триетажна масивна жилищна сграда – близнак, със застроена площ 119 кв.м., двуетажна полумасивна сграда, със застроена площ 50 кв.м., двуетажна полумасивна сграда, със застроена площ 45 кв.м., едноетажна масивна сграда, със застроена площ 35 кв.м. и едноетажна масивна сграда, със застроена площ 16 кв.м.
Въззивното решение се обжалва в цялост от касаторите Х. с оплаквания за неподеляемост на допуснатите до делба имоти. Поддържат, че допуснатата до делба триетажна сграда – близнак не е в режим на обикновена съсобственост между съделителите А. А. Х. и Е. Х. Х.. Всеки от тях е придобил по давност право на собственост върху обособен обект – източния, респ. западния близнак на сградата и така формираната етажна собственост обосновава извод за неподеляемост на земята, като обща част на същата. Същото съображение за неподеляемост се поддържа и по отношение на УПИ VIIІ-134, ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от два етажа със самостоятелен вход. Всеки от етажите се владее отделно от съделителите, поради което също е налице възникнала етажна собственост. Изложено е, че неправилно е допусната до делба едноетажната полумасивна сграда, със застроена площ 35 кв.м., тъй като тя представлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. По отношение на останалите, допуснати до делба сгради, се поддържа, че не подлежат на делба, тъй като за тях липсва одобрен инвестиционен проект. По тези съображения се обосновава довод за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се обоснова в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите – Допустима ли е делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост; Допустима ли е делба на постройки, които представляват незаконни строежи, както и на сгради, които са опасни и застрашават живота и здравето на собствениците на поземления имот. Касаторите сочат, че поставените въпроси са произнесени в противоречие с приетото в ППВС № 2 от 04.05.1982 год. по гр. д. № 9/81 год.
Ответникът по касационната жалба А. А. Х., представляван от адв. Д. К., в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето на въззивната инстанция е в съответствие със задължителната практика на ВКС и претендира разноски.
М. Р. Х. не подава отговор и не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – въззивно решение, което отговаря на критериите по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да отмени частично и респ. да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение, постановено в първа фаза на съдебната делба, въззивната инстанция е приела, че братята А. А. Х. и Е. Х. Х., като купувачи са придобили правото на собственост върху дворно място с площ 1237 кв.м., представляващо имот пл. № 134, който попада в УПИ VIIІ-134, кв. 36 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., като придобитите по време на брака по 1/2 ид.ч. от правото на собственост са съпружеска имуществена общност, с оглед на което делбата на този имот е допусната между съпрузите А. А. Х. и М. Р. Х. от една страна и съпрузите Е. Х. Х. и Н. Х. Х. от друга, при равни квоти. Твърдението, че след закупуване на имота през 1999 г. всеки един от братята е владял и придобил по давност самостоятелен етаж от сградата е прието за недоказано, с оглед на което не може да се направи извод за възникнала етажна собственост. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която не са допуснати до делба находящите се в УПИ V-135, кв. 36 по плана на [населено място], [община]: двуетажна полумасивна сграда, със застроена площ 50 кв. м., двуетажна полумасивна сграда, със застроена площ 45 кв.м., едноетажна масивна сграда, със застроена площ 35 кв.м. и едноетажна масивна сграда, със застроена площ 16 кв.м. Съображенията на първата инстанция, че посочените сгради не съществуват като самостоятелни обекти на правото на собственост и поради това същите следва да се изключат от делбата, са приети за неправилни, като преценката за наличието на инвестиционен проект, както и дали допуснатите до делба имоти подлежат на премахване като незаконен строеж е извън предмета на първата фаза по съдебна делба. Възраженията, че е възникнала индивидуална собственост върху самостоятелбни обекти от допуснатата до делба триетажна жилищна сграда – близнак на основание придобивна давност са приети за недоказани. При това положение не може да се приеме, че теренът е придобил статут на обща част на етажната собственост, а обстоятелството дали от него могат да бъдат обособени два отделни имота е предмет на фазата по извършване на делбата. Доколкото поземленият имот, ведно с построените в него сгради, е придобит по силата на наследствено правоприемство, делбата е допусната между наследниците А. А. Х. и Е. Х. Х., при равни квоти. Искът за делба на този имот е отхвърлен спрямо съпругите М. Р. Х. и Н. Х. Х..
Настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено, поради следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставеният първи правен въпрос, дали е допустима делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, не може да бъде преценен като обуславящ крайните изводи на съда по допускане на делбата. С обжалваното въззивно решение е прието, че в сградите в двата делбени имота не е възникнала етажна собственост, тъй като не е установено наличието на право на собственост върху самостоятелни обекти в тях в патримониума на страните по делото, с оглед неоснователността на доводите на касаторите за придобивна давност. Тези изводи са мотивирали съда да приеме, че не е налице хипотеза на недопустимост на делбата на земята като обща част, съгласно разясненията в ППВС № 2/82 год., поради което и при установената съсобственост между страните е допусната делба на двата имота, ведно с изградените в тях сгради. При тези мотиви на съда следва да се приеме, че поставеният първи въпрос е неотносим за изхода на делото. Същият би се поставил при изводи в обратен смисъл – за възникнала вертикална или хоризонтална етажна собственост, каквито не са направените от въззивният съд при преценката на събраните доказателства. Поставеният втори правен въпрос е релевантен за изхода на делото, но по него не може да бъде допуснато касационно обжалване. Същият не е предмет на ППВС № 2 от 04.05.1982 год., а позоваването на неотносима практика е достатъчно основание за отхвърляне искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че произнасянето на въззивната инстанция е съобразено със задължителната практика на ВКС, която приема, че несамостоятелните обекти, макар да нямат характеристиките на отделен обект на правото на собственост, са приращения в имота, в който са изградени, поради което следва да бъдат допуснати до делба заедно с него при установената съсобственост. Ирелевантно за фазата по допускане на делба е обстоятелството дали същите са законни строежи, тъй като правото на собственост върху приращението принадлежи на собственика на земята, която в разглежданата хипотеза е предмет на делба. В този смисъл са по същество и решаващите съображенията на въззивния съд за отмяна постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
При този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на подалия отговор ответник направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 17.10.2016 год. по в. гр. д. № 105/2016 год. на Окръжен съд – Смолян по подадената от Е. Х. Х. и Н. Х. Х., и двамата от [населено място], [община], касационна жалба.
ОСЪЖДА Е. Х. Х., ЕГН [ЕГН] и Н. Х. Х., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община] да заплатят на А. А. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], направените по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: