О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 12.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1357 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Л. А. Д.-П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Щ., против определение № 8933 от 25 април 2014 г., постановено по гр.д. № 8199 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е оставена без уважение молбата на В. Б. П. от [населено място] за конституиране като главно встъпила страна в производството по делото и за приемане за съвместно разглеждане на искове с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ спрямо съделителите в делбеното производство.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е разбрал указанията на ВКС, дадени с решение за отмяна на влязло в сила съдебно решение – делото е върнато във фазата по допускане на делбата, като са дадени специфични указания, тълкувани погрешно от съда – указанията във връзка с новооткритото писмено доказателство и добавянето на нови съделители в процеса следва да се тълкуват като указания спрямо първоинстанционен съд, тъй като въззивният съд е ангажиран с разрешаването на типични за първата фаза на съдебната делба въпроси. Заявява се, че ако бъде потвърдено определението на въззивния съд, това би довело до нарушаване принципа на равенство на страните в процеса, като следва да се акцентира не върху това какъв по рода си съд е ангажиран да реши поставените въпроси, а на коя фаза от делбата са присъщи разглежданите въпроси. С участието на лицето, притежаващо самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, ще се спомогне за охраната не само на интересите на третото лице, но и на интересите на вече конституираните страни.
Ответниците Л. П. Р. и Ж. П. Р., чрез процесуалния си представител адв. Т. Н., в отговор на частната жалба излагат доводи за недопустимост на жалбата, тъй като за частната жалбоподателка липсва правен интерес от обжалване на определението, доколкото с него не се засягат нейни лични или процесуални права. Поддържа се и неоснователност на жалбата.
Срещу същото определение е подадена частна жалба и от В. Б. П. от [населено място]. В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, като се преповтарят доводите в частната жалба на Д.-П. относно специфичните указания на ВКС в решението по отмяна на влязло в сила решение, възлагащи на въззивния съд функции, присъщи на районен съд и възлагащи му произнасяне по въпроси, типични за първата фаза на съдебната делба.
Ответницата Л. А. Д.-П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Щ., заема становище за основателността на жалбата.
Ответниците Л. П. Р. и Ж. П. Р., чрез процесуалния си представител адв. Т. Н., в отговор на частната жалба поддържат становище за нередовност на частната жалба предвид липсата на приподписване от адвокат, както и за правилността на обжалвания съдебен акт.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема молба на В. П. за конституиране като главно встъпила страна, както и за приемане за съвместно разглеждане на иск с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за неоснователна, предвид разрешението, дадено от ОСГК в т. 9 на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. – не е допустимо главно встъпване пред въззивната инстанция, защото това би довело до едноинстанционно разглеждане на предявените от главно встъпилата страна искове.
К. съд приема и двете жалби за допустими, тъй като в производството по съдебна делба заинтересован да се определи кръга на лицата, между които се допуска делбата, както и квотите им в съсобствеността, е всеки съделител. Жалбите са основателни.
По делото се установява, че с решение № 57 от 7 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 202/2012 г. по описа на І г.о., ВКС, е отменено влязло в сила решение № 316 от 12 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 358/2007 г. на СГС в частта му относно съделителите и квотите им в допуснатия до делба недвижим имот във връзка с представен договор за продажба на наследство. При повторното разглеждане на делото е подадена искова молба от В. Б. П. от [населено място] против страните по делото за делба, в която се заявява, че П. желае да бъде конституирана като страна със самостоятелни права относно предмета на делото, тъй като била собственица на 9/3200 идеални части от процесния съсобствен имот, закупени от съделителката Л. А. Д.-П. по предварителен договор от 2002 г. и изтекла в полза на П. придобивна давност. Иска се конституирането на П. като главно встъпила в процеса страна и приемането за съвместно разглеждане с първоначалния иск по делото и на претенция да бъде призната със сила на пресъдено нещо спрямо ищците и ответниците за страна съделител на процесния недвижим имот и делбата му да бъде допусната и спрямо нея.
Макар да не може да се сподели поддържаната от двете частни жалбоподателки теза за особения характер на дадените от касационния съд в производството по отмяна указания като указания към първоинстанционен съд, то безспорно участието в делбата на лице, притежаващо самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, спомага за охраната не само на собствените му интереси, но и на интересите на вече конституираните страни, и ще се постигне процесуална икономия, като се преодолее възможността за следващ процес между тях, в какъвто смисъл обвързващо приема ППВС № 4/1964 г., т. 1. В. съд е обосновал разрешението си по искането на П. с правилото на чл. 181 ГПК /отм./, според което третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни, като това се допуска до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Съобразявайки вида на разглежданите в първата фаза на делбата въпроси, съдебната практика е единна в разбирането си, че доколкото лице със самостоятелни права на собственост конкурира титула за собственост на лицата, между които се развива делбения процес, установяването на носителя на вещното право в рамките на иск, заявен по реда на чл. 181 ГПК /отм./, може да бъде разгледано от съда само в първата фаза или в самостоятелно производство по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ или по чл. 108 ЗС. В разглеждания случай от изявлението на П. става ясна претенцията й за притежаване на право на собственост върху идеална част от делбения имот, както и желанието й да участва в делбата с цел защита на интереса си, но и с оглед спазването на общия принцип, въведен с чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството – делбата е валидна при участието на всички съсобственици на съответния имот. Макар изявлението на П. да е наречено „искова молба”, по същината си то представлява искане за конституирането й като страна в спора (искано е съдът да признае със сила на пресъдено нещо спрямо ищците и ответниците за страна съделител на процесния недвижим имот и делбата да бъде допусната и за нея), без да е направено искане за признаването й за собственица на имота изцяло или частично. Тъй като заявено по общите правила искане за главно встъпване в процеса (при заявени самостоятелни права върху предмета на спора) не е направено, то разрешението на въззивния съд по приложението на чл. 181 ГПК /отм./ е неправилно. Следва още (предвид процесуалния ред на отменения ГПК, приложим в спора за делба) да се съобрази и тълкуването, дадено от ВКС в т. 17 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК – необходимият другар може да бъде конституиран и от въззивния съд, като с негово участие се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без негово участие.
В заключение, въззивният съд следва да конституира частната жалбоподателка П. като страна в процеса, след което да й постави въпроси за уточняване на искането й, наречено „искова молба”, да прецени допустимостта на искането, и да извърши следващите се процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 8933 от 25 април 2014 г., постановено по гр.д. № 8199 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: