1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 15.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4688 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Н., подадена чрез адв. М. С. И., срещу решение № 959 от 13. 07. 2017 г. по гр. д. № 1240/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 301 от 04. 08. 2016 г. по гр. д. № 118/2014 г. на Карловския районен съд, 3 гр. с-в, с което е уважен предявеният от Л. Б. Б. против Г. С. Н. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в редакцията на нормата до влизане в сила на ЗИДЗКИР, обн. ДВ, бр. 49/2014 г./, като е признато за установено между страните по делото, че Л. Б. Б. е собственик на реална част от 13 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68080.503.880 по КК, одобрена със заповед № РД-18-8 от 11. 03. 2011 г., която част е нанесена с тъмно-жълт цвят между точките 2, 18, 17, 16, 13, 3 на скица № 5 към заключението на вещото лице Й. Й. от 23. 06. 2014 г., съставляваща неразделна част от решението, както и че в одобрена със заповед № РД-18-8 от 11. 03. 2011 г. кадастрална карта е допусната грешка, изразяваща се в погрешно заснемане на описаните 13 кв.м. като част от имот с идентификатор 68080.503.880, собственост на Г. С. Н., вместо като част от имот с идентификатор 68080.503.881, собственост на Л. Б. Б., както и в погрешно заснемане на границата между имоти с идентификатори 68080.503.880 и 68080.503.881 – по точки42-16-18-21-48, вместо по точки 36, 17, 33, 32, 22 на скица № 6 към заключението на вещото лице Й. Й. от 23. 06. 2014 г., неразделна част от решението. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
Ответникът по касационната жалба Л. Б. Б., чрез адв. М. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск, съставът на окръжния съд е приел, че ищецът Л. Б. Б. е придобил парцел ХV-881, в кв. 66 по РП от 1973 г., с уредени регулационни сметки и приложена дворищна регулация, с договори за покупко-продажба, сключени с н.а. № 110/2. 10. 1996 г., н.а. № 51/23. 02. 2010 г., н.а. № 127/28. 12. 2005 г. Установено е от събраните доказателства, че прехвърлителите по тези сделки също са били собственици на парцела. А. И. Н. и Е. И. Н. са били съсобственици, при равни дялове, на застроено и незастроено място от 640 кв.м., съставляващо имот пл. № 895, за който е бил отреден парцел V, в кв. 8 по плана на града, като на 25. 02. 1956 г. Е. Н. е отстъпила на А. Н. „правото на строеж и владението“ върху описания имот и къща (н.а. № 31/25. 02. 1956 г., при изготвянето на който е бил описан като представен н.а. № 33/24. 02. 1956 г., издаден по обстоятелствена проверка). С н.а. № 19/20. 06. 1959 г. А. И. Н. е признат за собственик по регулация на 64 кв.м., придадени от имот № 1005, в кв. 51, собственост на С., С., К., Д., Ц. П. И. към собствения му парцел III-1018, в кв. 51, а с н.а. № 94/24. 03. 1960 г. е бил признат за собственик по регулация на 14 кв.м. придадени от имот № 1016 на Т. П. Б. към собствения му парцел III-1018, кв. 51. С н.а. № 128/16. 11. 1978 г. А. И. Н. продава на сина си И. А. Н. втория жилищен етаж и по 1/2 идеална част от тавана и избените помещения от сградата, построена в парцел ХV-881, в кв.66 /легитимирал се е за собственик с н.а. № № 33/56г., 31/56 г., 19/59 г., 94/60г./, а с н.а. № 27/28. 09. 1983 г. А. И. Н. е признат за собственик по регулация на 24, 5 кв.м. от имот пл. № 877, собственост на Й. Ив. Б., придадени към парцел XV-881, в кв. 66. Следват придобивните сделки, сключени с ищеца Л. Б. Б., посочени по-горе: н.а. № 110/2. 10. 1996 г., с който Е. А. Н. продава на Л. и И. Б. Б. общо 112/690 ид.ч. от парцел XV-881, кв. 66 /продавачът се легитимира като собственик с н.а. № 128/78 г./ , н.а. № 127/28. 12. 2005 г., с който С., Д. и И. Б. продават на Л. Б. 581 кв.м. от парцел XV-881, кв. 66 /продавачите са се легитимирали като собственици с н.а. 125/97 г./ и н.а. № 51/23. 02. 2010 г., с който И. и И. Б. продават на Л. Б. 56/690 ид.ч. от парцел XV-881, кв. 66 /продавачите са се легитимирали като собственици с н.а. № № 110/96 г. и 127/2005 г./.
Прието е, че ответницата Г. С. Н. е собственик на съседен УПИ № ХIV-880, в кв. 66 а, с уредени регулационни сметки и приложена дворищна регулация, на основание договор за покупко-продажба, сключен с М. и В. И., с н.а. № 142/28. 12. 2012 г., а прехвърлителите И. са придобили собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 84/23. 07. 90 г. с Т. В. Е. /за 285 кв.м./ и по регулация – за 47 кв.м., придадени от имота на ищеца пл. № 881 към парцел ХIV-880 на ответника, собствеността върху които е установена с н.а. № 81/16. 02. 1996 г.
Прието е, че след като регулационните сметки за придадените към парцел ХIV-880, на ответницата, 47 кв.м. от имот пл. № 881, на ищеца, са уредени и регулацията е приложена, то регулационната линия между парцели ХIV и ХV е трансформирана в имотна граница и в одобрената през 2011 г. кадастрална карта на [населено място] границата между имота на ищеца и имота на ответницата е следвало да съвпада с регулационната линия между парцели ХIV и ХV по регулационния план от 1973 г. – да минава по точки 36, 17, 33, 32, 22 на скица № 6 към заключението на вещото лице Й. Й. (при тази граница в имота на ответницата се включват и придобитите от същата по регулация 47 кв.м., придадени от имота на ищеца), а не по точки 42-16-18-21-48, както е нанесена (при тази граница в имота на ответницата се включва и площ от имот 881 на ищеца, надхвърляща придадените по регулация 47 кв.м.).
Прието е, че в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-8 от 11. 03. 2011 г., е допусната грешка, като имотната граница между имоти с идентификатор 68080.503.881 /на ищеца/ и 68080.503.880 /на ответницата/ вместо по точки 36, 17, 33, 32, 22, е нанесена погрешно по точки 42-16-18-21-48 на скица № 6 към заключението на вещото лице Й. Й. от 23. 06. 2014 г., при което 13 кв.м. от имота на ищеца, нанесени с тъмно-жълт цвят между точките 2, 18, 17, 16, 13, 3 на скица № 5 към заключението на вещото лице Й. Й. от 23. 06. 2014 г са нанесени като част от имот с идентификатор 68080.503.880, на ответницата, вместо като част от имот с идентификатор 68080.503.881, на ищеца.
По точки 36, 17, 33, 32, 22 преминава и изградената между двата имота, от ищеца, на основание разрешение за строеж № 6/21. 03. 2013 г. на Община – Сопот, ограда. Премахнатата, въз основа на заповед № ДК-02-Пд-04/14. 04. 2010 г. на ДНСК, ограда между двата имота е минавала по точки 42-16-18-21-48 на скица № 6 към заключението на в.ч. Й. Й. от 23. 06. 2014 г.
За неоснователно /предвид забраната на чл. 59 ЗТСУ отм. и на чл. 200 ЗУТ и поради недоказване на твърдението за упражнявано от ответницата владение/ е прието възражението й за придобиване по давност на описаната по-горе реална част с площ 13 кв.м. от процесния имот.
Жалбоподателката поставя следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, конкретизирани от съда, съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1:
а/. следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото;
б/. обвързан ли е съдът от посочената в сключения в нотариална форма договор за продажба на недвижим имот площ на имота, предмет на сделката, ако това обстоятелство не е оспорено от насрещната страна и не е оборена доказателствената сила на нотариалния акт;
в/. при предявен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция/, съотв. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, подлежи ли на изследване регулационният статут на имотите към одобряване на кадастралната карта, прилагането на регулационните планове и трансформирането на регулационните граници в имотни;
г/. при противоречиви заключения на вещи лица, дадени по допуснати съдебни експертизи, длъжен ли е съдът да мотивира преценката си защо кредитира някое от заключенията и отхвърля другите.
Твърди се, че приетото от въззивния съд по така поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС – решения по чл. 290 ГПК и тълкувателни решения № № 8/2016 г. и 3/93 г. на ОСГК на ВКС, поради което са налице основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Действията на въззивния съд по първия въпрос /посочен по-горе в т. „а“/ не противоречат на приетото в решение № 24/10 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 52 от 07. 06. 2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г., 1 г.о. Съставът на въззивния съд, излагайки собствени фактически и правни изводи и възприемайки и мотивите на първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 ГПК, е обсъдил, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства, които са допустими и относими към спорния предмет – писмени доказателства, заключенията на едночленните и тричленни съдебно-технически експертизи.
Вторият въпрос /по т. „б“/ въобще не е обсъждан в решение № 24/10 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 52 от 07. 06. 2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г., 1 г.о., на които се позовава касаторът. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че съдържащият се в исковата молба и писмените и устни становища по делото правен довод, че спорната реална част от 13 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68080.503.880, на който ответницата претендира да е собственик по силата на покупко-продажба с н.а. № 142/28. 12. 2012 г., е собственост на ищеца, съдържа в себе си, подразбиращо се, оспорване на н.а. № 142/28. 12. 2012 г. в частта относно площта на прехвърления имот. На следващо място, заснемането на имот или реална част от имот в кадастралната карта няма конститутивно действие и не води до придобиване или изгубване на право на собственост. Прехвърлянето на имот в граници и площ според заснемането в кадастралната карта няма да породи прехвърлително действие за тази реална част от имота, която не е била собственост на прехвърлителя и погрешно е била включена като площ към неговия имот.
По третия въпрос /по т.“в“/ липсва противоречие с ТР № 8/23. 02. 2016 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/1993 г. на ВС.
От значение при определяне имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 68080.503.880 и 68080.503.881 е приложен ли е дворищнорегулационният план от 1973 г., по силата на който 47 кв.м. от имот пл. № 881 на ищеца се придават към парцел ХIV-880 на ответницата – ако е приложен, границата между имоти с идентификатори 68080.503.880 и 68080.503.881 по КК от 2011 г. следва да съвпада с регулационната линия между парцели ХIV-880 и ХV-881 по РП от 1973 г. Съдът е изследвал горното обстоятелство и е приел, въз основа на договор от 30. 09. 1992 г., сключен между И. и Е. А. Н., от една страна, и В. и М. И., от друга, с който е постигнато съгласие, че стойността на придадените по регулация 47 кв. възлиза на 8000 лв., които следва да се заплатят от И. и М. И. на И. и Е. Н., а последните да предадат на И. владението върху тези 47 кв.м., както и въз основа на нотариален акт № 81/16. 02. 1996 г. за собственост върху придобит по регулация недвижим имот, че относно посочените 47 кв.м. регулационният план е приложен и регулационната линия между двата парцела е трансформирана в имотна граница. Тези 47 кв.м. са собственост на ответницата и следва да бъдат нанесени към имот с идентификатор 68080.503.880, за което страните не спорят и в какъвто смисъл са и постановените първоинстанционно и въззивно решения. Въз основа на горното и предвид липсата на данни за придадени по регулация или придобити на друго основание от ответницата други реални части от имот пл. № 881 на ищеца /освен тези 47 кв.м./, съдът е приел, че в КК от 2011 г. границата между имота на ищеца и имота на ответницата следва да съвпада с регулационната граница между парцели ХIV-880 и ХV-881 по РП от 1973 г.
Тези изводи не противоречат на разясненията, дадени с цитираните по-горе две тълкувателни решения. В съответствие със същите, съдът е изследвал положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, съобразил е прилагането на регулацията и превръщането на регулационната граница в имотна.
По последния въпрос по т. „г“ /при противоречиви заключения на вещи лица, дадени по допуснати съдебни експертизи, длъжен ли е съдът да мотивира преценката си защо кредитира някое от заключенията и отхвърля другите такива/ също не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не е решен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 58 от 13. 02. 2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, 1 г.о.
В мотивите към въззивното решение съдът е приел, че има съответствие между заключението на вещото лице Й. Й. от 23. 06. 2014 г., заключението на тройната съдебно техническа експертиза на вещите лица Г., К.-Торова и Г. от 19. 06. 2015 г., заключението на вещото лице Б. Г. от 26. 10. 2015 г. и заключението на вещите лица М., Г. и Д., според които заключения границата между имоти с идентификатори 68080.503.880 и 68080.503.881 в одобрената през 2011 г. КК не съвпада с регулационната линия между парцели ХIV и ХV по регулационния план от 1973 г., а съвпада с линията на съборената ограда, както и че вярната имотна граница следва да бъде нанесена по изградената от ищеца през 2013 г. и съществуваща на място нова ограда между двата имота, тъй като новата ограда минава по регулационната линия между парцели ХIV и ХV, трансформирала се в имотна граница след прилагане на регулационния план от 1973 г., действащ и понастоящем. Прието е, че според посочените експертизи, придаваемите 47 кв.м. към парцела на ответницата са включени в имота на ответницата според материализираната с новопостроената ограда граница. Относно несъответствието в площите на процесните имоти по нотариални актове, скици, геодезически измервания е прието, че същите са минимални, в границите на допустимото, както и че площта не е основен индивидуализиращ белег на недвижимия имот. С оглед единните становища на заключенията по всички експертизи по посочените въпроси и липса на противоречия между вещите лица, съдът е кредитирал същите и не се е налагало обосноваване на решението кои от противоречивите констатации и изводи на експертите се приемат от съда и кои не.
В обобщение, не са налице твърдените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.
При този изход на делото Г. С. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Л. Б. Б. сумата 1500 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 959 от 13. 07. 2017 г. по гр. д. № 1240/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. Н. да заплати на Л. Б. Б. сумата 1500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: